9.
Къщата на Андре
Пътуването премина в една дълга целувка между майка и син.
Сърцето й и за миг не се бе усъмнило, че това дете е същото, което й бе отнето в една ужасна нощ, в една нощ на тревоги и позор. Това дете, което беше изчезнало и от чийто похитител бяха останали само стъпките в снега. Това дете, което тя бе мразила, проклела в началото, докато не бе чула първия му писък, първото му проплакване. Това дете, което бе викала, търсила, искала си го бе обратно и в името на което брат й бе преследвал Жилбер чак до океана. Това дете, за което тъжеше петнадесет години, което повече не вярваше, че ще види, за което мислеше само като за починал скъп човек, за любима душа. Това дете, което сега тя намира по чудо там, където най-малко е очаквала, което я разпознава, тича след нея, преследва я, нарича я своя майка. Това дете, което сега държи до сърцето си, притиска го до гърдите си. И ето, че без никога да я е виждал, той я обича със синовна обич, така както тя го обича с майчина обич. И ето че устните й, неопетнени от друга целувка, откриват цялата радост от изгубения й живот в първата целувка, която тя дарява на детето си!
Значи в живота има и друго нещо, освен случайността и фаталността.
„Улица «Кок-Ерон» номер девет, при първата врата откъм улица «Платриер»“ — беше казала графиня Дьо Шарни.
Странно съвпадение, което четиринадесет години по-късно отвеждаше детето в къщата, където беше родено, където беше поело първите глътки въздух и откъдето беше отвлечено от своя баща!
Тази малка къща, купена някога от дядо Таверне, бе станала удобна благодарение на благоволението, с което кралицата беше почела семейството. Тя бе запазена от Филип Дьо Таверне и охранявана от един стар портиер, когото сякаш старите собственици бяха продали с къщата. Тя служеше за пренощуване на младия мъж, когато се връщаше от пътуванията си, или на младата жена, когато преспиваше в Париж.
След последния разговор, който бе провела с кралицата, след нощта, прекарана до нея, Андре беше решила да се отдръпне от тази съперница, която я обременяваше с всяка от своите болки.
Ето защо още сутринта тя беше изпратила прислужничката си в малката къща на улица „Кок-Ерон“ със заповед да я приготви. А тя се състоеше, както си спомняме, от вестибюл, малка трапезария, всекидневна и спалня.
Някога Андре беше направила от всекидневната втора спалня, за да може да спи при нея Никол. Но след като вече нямаше нужда от това, всяка стая бе върната към първоначалното си предназначение, а камериерката, която бе свикнала господарката й да идва рядко и винаги сама, се бе настанила в малка мансарда на тавана и беше оставила долния етаж изцяло на нейно разположение.
Андре се беше извинила на кралицата, че не може да запази стаята до нейната, защото кралицата беше настанена в толкова тясно помещение, че по-скоро имаше нужда от някой от прислугата си, отколкото от човек, който изобщо не се смята на служба при нея.
Кралицата не беше настояла да задържи Андре или по-скоро бе настояла само от благоприличие и към четири часа камериерката на Андре пристигна, за да съобщи, че къщата е готова. Тя веднага я изпрати във Версай, за да събере вещите, които поради бързото заминаване беше оставила в апартамента, който държеше в двореца, и да й донесе тези вещи на другия ден на улица „Кок-Ерон“.
В пет часа графиня Дьо Шарни беше напуснала Тюйлери, като беше счела, че за сбогом бяха достатъчни думите, които бе изрекла тази сутрин, когато даде възможност на кралицата да разполага със стаята, в която бе прекарала една нощ.
Именно на излизане от кралицата или по-скоро на излизане от съседната на нейната стая, Андре бе преминала през зелената стая, където чакаше Себастиен. И така, преследвана от него, тя избяга по коридорите, докато Себастиен не я беше настигнал при файтона, който беше поръчан от камериерката й и я чакаше пред вратата на Тюйлери.
Всичко беше в помощ на Андре да превърне тази вечер в една щастлива вечер, която нищо не биваше да смути. Вместо апартамента си във Версай, вместо стаята си в Тюйлери, където не би могла да приеме това дете, като по чудо намерено, където не би могла да се отдаде на майчината си обич, тя беше в нейна собствена къща, изолирана, без прислужник, без камериерка, без нито един любопитен поглед!
Точно в шест часа портата се отвори при повикването на кочияша и файтонът спря пред къщата.
Андре дори не изчака кочияшът да слезе от мястото си. Тя отвори вратата, стъпи на първото стъпало и издърпа Себастиен след себе си.
После бързо плати на кочияша, като му даде почти два пъти повече от това, което му дължеше, и влезе в къщата, като отново държеше детето за ръка и грижливо затвори вратата на вестибюла.