Господин Дьо Дамас още обмисляше сведенията, получени от подофицера от Кралския полк, когато му съобщиха за ординарец от хусарите на Лозюн. Този ординарец беше изпратен от господин Дьо Рориж, командващ, заедно с господата Дьо Буйе-син и Дьо Режкур, поста при Варен. Обезпокоени от това, че часовете минаваха, без никой да пристигне, тези храбри благородници го бяха изпратили при господин Дьо Дамас, за да разбере дали той самият няма новини от краля.
— В какво състояние оставихте поста при Варен? — попита най-напред господин Дьо Дамас.
— Напълно спокойно — отговори ординарецът.
— Къде са хусарите?
— В казармата, с оседлани коне.
— Не срещнахте ли никаква кола по пътя?
— Тъй вярно, една кола с четири коня и още една с два.
— Това са колите, за които сте дошли да търсите новини. Всичко върви добре — каза господин Дьо Дамас.
След което се прибра в квартирата си и даде заповед тръбачите да свирят за поход. Той се готвеше да следва краля и да му окаже подкрепа във Варен, ако има нужда. След пет минути тръбите засвириха. Така че всичко вървеше добре, с изключение на инцидента, който задържаше в Сен-Менеулд трийсетте души на господин Дандоан. Но със своите сто и четирийсет души господин Дьо Дамас можеше да мине и без това подкрепление към силите.
Да се върнем при колата на краля, която вместо да поеме, потегляйки от Клермон, по десния път, водещ за Вердюн, беше завила наляво и вървеше по пътя за Варен.
Ние вече разказахме за топографското разположение на Варен, разделен на горен и долен град. Разказахме как беше решено, че конете ще се сменят на края на града откъм Дюн и как, за да се стигне там, трябваше да се напусне пътят, водещ към моста, да се премине самият мост, след което да се мине под свода на кулата и да се стигне до мястото за смяна на коне на господин Дьо Шоазьол, около което трябваше да бдят с войниците си господата Дьо Буйе и Дьо Режкур. Що се отнася до господин Рориж, млад двайсетгодишен офицер, на него не му се бяха доверили и той мислеше, че е дошъл тук, за да придружава армейското съкровище.
Впрочем спомняте си, че стигайки до този труден мост, Шарни бе човекът, който трябваше да преведе кралската кола в лабиринта на улиците. Шарни бе останал във Варен петнайсет дни и беше разгледал и разучил всичко. Бяха му познати всяка уличка и всеки крайпътен камък.
За нещастие Шарни не беше тук!
Така че безпокойството на кралицата беше двойно. За да не настигне Шарни при подобни обстоятелства колата, трябваше да му се е случило някакво тежко произшествие.
Приближавайки към Варен дори кралят се обезпокои. Разчитайки на Шарни, той дори не беше взел със себе си плана на града.
Освен това нощта беше съвсем тъмна, осветявана единствено от звездите. Беше една от онези нощи, в които е лесно да се изгубиш дори в познати места, а още повече из криволиците на един непознат град.
Предписанието на Изидор, предписание, дадено от самия Шарни, беше да спрат преди града.
Там брат му щеше да го смени и както казахме, да поеме водачеството на кервана.
Но, както и кралицата, а може би и повече от нея, Изидор беше обезпокоен от отсъствието на брат си. Единствената надежда, която му оставаше, беше, че в нетърпението си господин Дьо Буйе или господин Дьо Режкур ще тръгнат към краля и ще го изчакат преди Варен. Бидейки от два или три дни в града, те трябваше да го познават и щяха с лекота да станат водачи.
Така че, стигайки до подножието на хълма, като видя две-три светлинки да проблясват из града, Изидор спря нерешително и хвърли поглед наоколо, опитвайки се да прониже тъмнината с поглед. Не видя нищо.
Тогава той повика, отначало тихо, после по-силно, а накрая с пълен глас господата Дьо Буйе и Дьо Режкур. Никой не отвърна.
Чуваше се шумът от колелата на колата, който, идвайки от четвърт левга като далечна гръмотевица, малко по малко се приближаваше.
На Изидор му хрумна една мисъл. Може би тези господа са се скрили в покрайнините на гората, която се простираше отляво на пътя. Той навлезе в гората и обследва цялата й покрайнина. Никой.
Не му оставаше друга възможност, освен да чака, и той зачака. След пет минути колата на краля го настигна. Две глави — на краля и на кралицата, се подадоха от двете страни на колата, два гласа го попитаха едновременно: