И той хвана за яката най-близкия до него пощальон и опря в гърдите му върха на ловджийския си нож. Кралицата видя трите остриета да блясват и нададе вик.
— Господа — каза тя, — господа, за Бога!
После се обърна към пощальоните:
— Приятели мои, петдесет луи, които ще си разделите веднага между тримата, и пенсия от петстотин франка за всеки, ако спасите краля.
Било защото бяха уплашени от демонстрацията на тримата младежи, било защото бяха съблазнени от предложението, пощальоните подкараха конете по пътя. Господин Дьо Префонтен влезе у дома си треперещ и се барикадира. Изидор препускаше пред колата. Ставаше въпрос да се пресече градът и да се премине по моста. Преминеха ли през града и минеха ли по моста, само за пет минути щяха да стигнат до страноприемницата „Великият монарх“. Колата вървеше с пълен ход в посоката, водеща към долния град.
Но като пристигнаха при свода, който водеше към моста и минаваше под кулата, забелязаха, че едното от крилата на портата е затворено. Отвориха това крило. Две или три каруци преграждаха моста.
— При мен, господа! — каза Изидор, скачайки от коня си и разбутвайки каруците.
В този момент се чуха първите удари на барабан и първият звън на камбаните, биещи обща тревога. Друе вършеше своето дело.
— Ах! Негодник! — провикна се Изидор, скърцайки със зъби. — Само да ми паднеш…
И с невероятно усилие отмести настрани едната от двете каруци, докато господин Дьо Малден и господин Дьо Валори бутаха другата. Третата остана да препречва пътя.
— Хайде, и последната! — каза Изидор.
И в същото време колата навлезе под свода. Изведнъж видяха как между ритлите на последната каруца се промушват цевите на четири-пет пушки.
— Нито крачка, или сте мъртви, господа! — каза един глас.
— Господа, господа — каза кралят, показвайки главата си през прозореца на вратичката, — не се опитвайте да преминете със сила, заповядвам ви.
Двамата офицери и Изидор направиха крачка назад.
— Какво искат от нас? — попита кралят.
В същото време се чу вик на ужас, нададен от колата.
Освен хората, които преграждаха моста, двама или трима се бяха промъкнали покрай колата и цевите на няколко пушки се показаха през прозорците на вратичките.
Една от тях беше насочена към гърдите на кралицата.
Изидор видя всичко. Той се хвърли, улови дулото на пушката и го отстрани.
— Огън! Огън! — викнаха няколко гласа.
Един от хората се подчини. За щастие пушката му засече. Изидор вдигна ръка и щеше да промуши този човек с ловджийския си нож. Кралицата спря ръката му.
— Ах, госпожо! — извика побеснял Изидор. — В името на небето, оставете ме да се справя с този негодник!
— Не, господине — каза кралицата. — Приберете оръжието в ножницата! Чувате ли?
Изидор се подчини наполовина — свали ловджийския си нож, но не го прибра в ножницата.
— Ах! Ако срещна Друе!… — прошепна той.
— Що се отнася до него — каза полугласно кралицата, стискайки ръката му с чудна сила, — що се отнася до него, давам ви го.
— Но, господа — повтори кралят, — в края на краищата, какво искате от нас?
— Искаме да ви видим паспортите — отговориха два или три гласа.
— Паспортите ли? Може! — каза кралят. — Идете и намерете градските власти и ще им ги покажем.
— А! Бога ми, сега пък номера! — извика, прицелвайки се в краля, човекът, чиято пушка вече беше засякла.
Но двамата телохранители се хвърлиха отгоре му и го събориха. По време на борбата пушката гръмна, но куршумът не засегна никого.
— Хей! — викна един глас. — Кой стреля?
Мъжът, сритан от телохранителите, нададе рев и извика:
— На помощ!
Петте или шест други въоръжени мъже притичаха да му помогнат. Телохранителите извадиха ловджийските си ножове и се приготвиха за бой. Кралят и кралицата правеха безполезни усилия да спрат и едните, и другите. Борбата щеше да започне, ужасна, ожесточена, смъртоносна.
В този момент двама мъже се хвърлиха в средата на схватката. Единият беше с трицветен ешарф. Другият беше облечен в униформа. Човекът с трицветния ешарф беше прокурорът на общината Сос. Мъжът, облечен в униформа, беше комендантът на Националната гвардия Аноне.
Зад тях се виждаха да блестят в светлината на две или три факли двайсетина пушки.
Кралят разбра, че в тези двама души е, ако не помощта, то поне гаранцията.
— Господа — каза той, — готов съм да ви поверя себе си, както и лицата, които ме придружават. Но защитете ни от бруталността на тези хора.
И той показа хората, въоръжени с пушки.
— Долу оръжията, господа! — провикна се Аноне.
Мъжете се подчиниха с ръмжене.