И като каза това, господин Дьо Дамас протегна на общинските делегати заповедта.
Този, който беше най-близо до графа, я пое от ръцете му и я предаде на другарите си, докато господин Дьо Дамас взимаше зад него пистолетите, предварително поставени на полицата на камината и скрити от тялото му.
След като проучи заедно с колегите си документа, който им беше предаден, членът на общинската управа, който вече бе говорил на господин Дьо Дамас, се обърна към него:
— Господине, колкото е изрична тази заповед, толкова повече ние трябва да й се противопоставим. Защото несъмнено тя ви разпорежда нещо, което в интерес на Франция не бива да се изпълни. Така че ви съобщавам, че в името на нацията, ви арестувам.
— А аз, господа — каза графът, измъквайки двата пистолета и насочвайки ги към двамата общински служители, застанали най-близко до него, — ви съобщавам, че заминавам.
Общинските служители не бяха очаквали подобна въоръжена заплаха. Първото чувство на страх или на учудване ги накара да отстъпят пред господин Дьо Дамас. Той прескочи прага на салона, изтича в преддверието, чиято врата затвори, превъртайки два пъти ключа, спусна се по стълбите, откри коня си пред вратата, яхна го, препусна в кариер към мястото, където се събираше полкът и като се обърна към господин Дьо Флориак, един от офицерите му, когото завари там на коня му, каза:
— Ще трябва да се измъкваме оттук, както можем. Но важното е, че кралят ще бъде спасен.
За господин Дьо Дамас, който не знаеше за тръгването на Друе от Сен-Менеулд, на който му беше известно само за бунта в Клермон, кралят беше спасен, тъй като беше подминал Клермон и щеше да стигне във Варен, където го чакаха конете за смяна на господин Дьо Шоазьол и хусарите от полка на Лозюн, командвани от господата Жюл дьо Буйе и Дьо Режкур.
Без оглед на това, за по-голяма сигурност той се обърна към командващия полка, който беше един от първите на сборния пункт заедно с артелчиците и драгуните от домакинския взвод.
— Господин Реми — каза му той съвсем тихо, — тръгвайте. Поемете по пътя за Варен, препускайте в кариер и настигнете колите, които минаха преди малко — отговаряте за тях пред мен с главата си!
Командващият полка пришпори коня си и потегли заедно с артелчиците и четирима драгуни. Но на излизане от Клермон, стигайки до едно място, където пътят се разделяше, той пое не по този, по който трябваше, и се загуби.
Всичко се стичаше фатално през тази съдбоносна нощ!
На площада отрядът се събираше бавно. Общинарите, затворени в квартирата на господин Дьо Дамас, лесно бяха излезли от затвора си, разбивайки вратата. Те подстрекаваха народа и Националната гвардия, които се събираха с много повече усърдие и по-различен дух от този на драгуните. Каквото и движение да направеше господин Дьо Дамас, забелязваше, че се намира на прицела на три или четири пушки, които не го изпускаха от мушка, а това го караше да бъде неспокоен. Той виждаше, че войниците му са угрижени, минаваше през редиците им, за да се опита да съживи предаността им към краля, но войниците само поклащаха глави. Въпреки че не се бяха събрали всички, той прецени, че вече е време за тръгване. Даде заповед за поход, но никой не помръдна. В това време общинските служители крещяха:
— Драгуни! Вашите офицери са предатели. Те ви водят на заколение. Драгуните са патриоти… Да живеят драгуните!
Що се отнася до националните гвардейци и народа, те викаха:
— Да живее нацията!
Най-напред господин Дьо Дамас, който беше издал полугласно заповедта за тръгване, помисли, че тази заповед не е чута. Той се обърна и видя драгуните от втората редица, които слизаха от конете и се побратимяваха с народа. Тогава той разбра, че не може да очаква нищо повече от хората си. С поглед събра офицерите около себе си.
— Господа — каза той, — войниците предават краля! Обръщам се към вас като към войници и благородници — който ме обича, да ме следва! Към Варен!
И забивайки шпори в хълбоците на коня си, той препусна пръв през тълпата, следван от господин Дьо Флориак и от трима офицери. Тези трима офицери или по-скоро подофицери бяха старшината Фук и двамата сержанти Сен-Шарл и Ла Потери. Петима или шестима верни драгуни се откъснаха от редиците и също последваха господин Дьо Дамас.
Няколкото куршума, които изпратиха след тези героични бегълци, отидоха напразно.
Ето как господин Дьо Дамас и неговите драгуни не се оказаха на място, за да защитят краля, когато кралят беше арестуван под свода на кулата за събиране на пътна такса във Варен, беше принуден да слезе от колата си и отведен в дома на прокурора на общината господин Сос.