Те си устроиха съвет по въпроса какво да правят. Трябваше ли да съберат хусарите и да направят усилие да освободят краля? Трябваше ли да яхнат конете и да предупредят маркиз Дьо Буйе, когото щяха да срещнат по всяка вероятност в Дюн, а съвсем сигурно в Стене?
Обаче Дюн беше отдалечен от Варен само на пет левги. Стене отстоеше на осем. За час и половина те можеха да бъдат в Дюн, а за два часа — в Стене, и да тръгнат незабавно срещу Варен с малкия армейски корпус, командван от господин Дьо Буйе.
Те се спряха на последното и точно в дванайсет и половина, когато кралят се реши да се качи в стаята на прокурора на общината, те решиха да изоставят поста за смяна на конете, който им беше поверен, и тръгнаха в пълен галоп за Дюн.
Това беше още необходима близка помощ, на която кралят разчиташе, и която, в крайна сметка, избяга от краля!
92.
Съветът на отчаянието
Спомняте си положението, в което се бе намерил господин Дьо Шоазьол, командващият първия пост в Пон-дьо-Сомвел, виждайки, че около него се надига бунт, и искайки да избегне една схватка, той беше казал небрежно, без да чака повече краля, че съкровището е минало, и се бе оттеглил към Варен.
Само че за да не мине изобщо през Сен-Менеулд, който, както си спомняме, се беше разбунтувал, беше тръгнал напряко, имайки грижата, докато върви по главния път, да се движи ходом, за да даде възможност на куриера да го настигне.
Но куриерът не го настигна и при Орбевал той пое напряко. След него премина Изидор.
Господин Дьо Шоазьол беше твърдо убеден, че кралят е задържан от някое непредвидено събитие. Впрочем, ако бе имал щастието да се заблуждава и кралят продължаваше пътя си, нямаше ли той да намери господин Дандоан в Сен-Менеулд и господин Дьо Дамас в Клермон?
Ние видяхме какво стана с господин Дандоан, задържан с хората си при общината, и с господин Дьо Дамас, принуден да избяга почти сам.
Но това, което ни е познато, над което се носим на височина от шейсет години над този ужасен ден, е разказът на всеки един от участниците в тази голяма драма. А това бе още скрито от господин Дьо Шоазьол от облака на настоящето. Господин Дьо Шоазьол, който беше потеглил напряко от Орбевал, пристигна малко преди нощта в гората на Варен, в същия момент, когато Шарни, в една друга част на гората, навлизаше между дърветата в преследване на Друе.
В последното село, разположено в покрайнините на гората, сиреч в Ньовил-о-Пон, той беше принуден да загуби половин час, за да чака водач. През това време камбаните удариха тревога във всички села и един ариергард от четирима хусари беше отвлечен от селяните. Господин Дьо Шоазьол, предупреден незабавно, успя да стигне до тях с големи усилия. Четиримата хусари бяха освободени.
Но от този момент нататък камбаните забиха бясно и повече не спряха. Пътят през тази гора беше извънредно мъчителен и често дори опасен. Водачът, било умишлено, било неволно, заблуди малкия отряд и всяка минута — било за да изкачат или да слязат от някое остро възвишение, хусарите бяха принудени да слизат от конете. Понякога пътят се стесняваше толкова, че бяха принудени да вървят един по един. Един от хусарите падна в някаква пропаст и понеже от виковете му за помощ се разбра, че не е мъртъв, другарите му отказаха да го изоставят. Изгубиха петнайсет минути за спасителната операция, които се оказаха точно онези, през които кралят, арестуван, беше принуден да слезе от колата и беше отведен у господин Сос.
В дванайсет и половина, когато господата Дьо Буйе и Дьо Режкур бягаха по пътя за Дюн, господин Дьо Шоазьол и неговите четирийсет хусари излязоха при другия край на града, пристигайки по прекия път. На височината на моста те бяха посрещнати от едно силно „Кой там?“. Това кой там бе извикано от един национален гвардеец на пост.
— Франция! Хусари от полка на Лозюн! — каза господин Дьо Шоазьол.
— Няма да минете! — отвърна националният гвардеец.
И призова другарите си по оръжие.
В този момент сред населението се надигна голямо вълнение. Видяха в тъмнината да се увеличава масата от въоръжени хора, а на светлината на факли и на фенери, появили се по прозорците, проблеснаха пушки.
Без изобщо да знае с какво си има работа и какво се е случило, господин Дьо Шоазьол поиска най-напред да се запознае с положението. Той поиска да бъде свързан с полицейския пост на отряда, разположен във Варен. Това искане доведе до дълги преговори. Накрая се съгласиха да изпълнят желанието на господин Дьо Шоазьол.
Но през времето, докато вземат това решение и докато го изпълнят, господин Дьо Шоазьол можа да види, че националните гвардейци се възползват от протакането и се приготвят за отбрана, правейки купчини от дървета и насочвайки към него и неговите четирийсет души две малки оръдия. Когато мерачът привърши работата си, пристигна полицейският пост на хусарите, но пеша. Хората, които го съставляваха, не знаеха нищо, освен дето им бяха казали, че кралят е арестуван и отведен в общината.