— Общината — каза той — не отказва да ме пусне. Тя иска само да дочакам изгрева на деня. Не говоря за граф Дьо Шарни, който ни е толкова дълбоко предан и за когото не знаем нищо. Но кавалерът Дьо Буйе и господин Дьо Режкур са заминали, както ме увериха десет минути след пристигането ми, за да предупредят маркиз Дьо Буйе и да накарат да тръгнат войските, които сигурно са готови. Ако бях сам, щях да последвам съвета ви и щях да мина. Но не е възможно да рискувам живота на кралицата, на двете ми деца, на сестра ми, на тези дами с толкова хора, колкото имате, и при това, налагайки ви се да свалите от конете една част от тях, защото, разбира се, че няма да тръгна, оставайки тук моите трима телохранители! — Той извади часовника си. — Скоро ще бъде три часът. Младият Буйе е тръгнал в дванайсет и половина. Баща му сигурно е разположил войските през известно разстояние. Първите ще бъдат предупредени от кавалера. Те ще пристигнат последователно… Оттук до Стене има само осем левги. За времето от два часа, два часа и половина, човек може да ги измине на кон. За пристигането на отрядите ще е необходима цяла нощ. Към пет-шест часа маркиз Дьо Буйе може да пристигне тук лично и тогава, без никаква опасност за семейството ми, без никакво насилие ние ще напуснем Варен и ще продължим пътя си.
Господин Дьо Шоазьол призна логичността на това разсъждение и при все това инстинктът му подсказваше, че има известни моменти, в които не трябва да се слуша логиката. Той се обърна към кралицата и с поглед сякаш я молеше да даде други заповеди или поне да накара краля да отмени тези, които току-що беше дал. Но, като поклати глава, тя рече:
— Не искам да поемам върху себе си отговорността. Дълг на краля е да заповядва. Мой дълг е да се подчинявам. Впрочем споделям мнението на краля — господин Дьо Буйе няма да закъснее с пристигането си.
Господин Дьо Шоазьол се поклони и направи няколко крачки назад, увличайки господин Дьо Дамас, с когото имаше нужда да се посъветва, и направи знак на двамата телохранители да се присъединят към съвета, който щеше да се състои.
93.
Бедната Катрин!
Положението в стаята се беше променило леко.
Принцесата не бе могла да се пребори с умората и госпожа Елизабет и госпожа Дьо Турзел я бяха сложили да си легне до брат й. Тя беше заспала.
Госпожа Елизабет стоеше до леглото, подпряла глава на един от ъглите му.
Кралицата, сбръчкала се от гняв, стоеше права до камината, гледайки ту краля, който седеше на една бала със стока, ту четиримата офицери, които се съвещаваха до вратата.
Една осемдесетгодишна жена стоеше на колене като пред олтар пред леглото, където спяха двете деца. Това беше бабата на прокурора на общината, която, поразена от красотата на двете деца и от внушителния вид на кралицата, беше паднала на колене, обляна в сълзи и молейки се съвсем тихичко. Каква беше молитвата, която тя отправяше към Бога? Дали Бог да прости на тези две ангелчета, или пък тези две ангелчета да простят на хората?
Господин Сос и общинските служители се бяха оттеглили, обещавайки на краля, че конете ще бъдат впрегнати в колата му. Но погледът на кралицата съвсем ясно говореше, че тя ни най-малко не вярва на това обещание. Така че господин Дьо Шоазьол казваше на господин Дьо Дамас, на господин Дьо Флориак и на господин Фук, които го бяха последвали, както и на двамата телохранители:
— Господа, нека не се спираме на измамното спокойствие на краля и кралицата. Въпросът не е без отговор, но нека го разгледаме такъв, какъвто е.
Офицерите направиха знак, че го слушат и че господин Дьо Шоазьол може да говори.
— Вероятно е в този час господин Дьо Буйе да е предупреден и да пристигне тук към пет или шест часа сутринта, защото трябва да е някъде между Дюн и Стене с отряд от Кралските германски войници. Дори е възможно авангардът му да е тук половин час преди него. Защото при обстоятелства като тези, в които се намираме, всичко трябва да бъде опитано и направено възможно. Но не трябва да се заблуждаваме относно това, че ни заобикалят четири-пет хиляди души и че моментът, когато забележат войските на господин Дьо Буйе, ще бъде момент на неизбежна опасност и ужасяващо вълнение. Ще искат да изтикат краля извън Варен, ще се опитат да го качат на кон и да го отведат в Клермон. Ще заплашат живота му. Може и да постигнат нещо с това. Но тази опасност, господа — продължи господин Дьо Шоазьол, — ще продължи само миг и веднага щом бариерата бъде премината, веднага щом хусарите навлязат в града, поражението ще бъде пълно. Значи ние трябва да издържим близо десет минути. Ние сме десетима. При това разположение на селището можем да се надяваме, че няма да убият повече от един човек в минута. Следователно времето е достатъчно.