Кралицата стисна още веднъж ръцете на Шарни в своите. После се обърна към краля, който стоеше все така вцепенен.
— Сир — каза тя, — чухте ли това, което току-що каза вашият верен служител граф Дьо Шарни?
Но кралят не отговори. Тогава кралицата стана и отиде при него.
— Сир — каза тя, — няма повече време за губене. За нещастие ние загубихме вече твърде много време! Ето го господин Дьо Шарни, който разполага със седемдесет души, сигурни хора, както той твърди, и който иска заповеди от вас.
Кралят поклати глава.
— Сир, в името на небето, дайте вашите заповеди! — каза кралицата.
И Шарни го умоляваше с поглед, докато кралицата го умоляваше на глас.
— Моите заповеди? — повтори кралят. — Какви заповеди бих могъл да дам. Аз съм пленник… Направете всичко, което мислите, че можете да направите.
— Добре — каза кралицата, — ето всичко, което искахме от вас.
И като дръпна Шарни, му каза:
— Имате пълна свобода на действие. Направете, както каза кралят, всичко, което мислите, че може да се направи.
После добави съвсем тихо:
— Но го правете бързо и пипайте здраво, иначе сме загубени!
— Това е добре, госпожо — каза Шарни, — оставете ме за миг да си поговоря с тези господа и онова, което ще решим, ще бъде незабавно изпълнено.
В този момент влезе господин Дьо Шоазьол. Той държеше в ръка няколко документа, обвити в една окървавена носна кърпичка. Без да каже нищо, ги протегна към Шарни.
Графът разбра, че това са документите, намерени у брат му. Той протегна ръка, за да приеме кървавото наследство, приближи кърпичката си до устните си и я целуна. Кралицата не можа да сдържи риданието си. Но Шарни дори не се обърна, прибирайки документите до гърдите си.
— Господа — каза той, — бихте ли могли да ме подпомогнете в последното усилие, което ще опитам да направя?
— Ние сме готови да пожертваме живота си — отговориха младежите.
— Мислите ли, че можете да гарантирате, че дузина хора са останали верни?
— Вече сме осем-девет…
— Е, добре, аз се връщам при моите седемдесет хусари. Докато атакувам фронтално барикадите, вие ще направите една диверсия в тила. Благодарение на тази диверсия ще премина през барикадите и с двата обединени отряда ще проникнем дотук и ще отвлечем краля.
Вместо отговор младежите протегнаха ръце на граф Дьо Шарни. Тогава той се обърна към кралицата.
— Госпожо — каза й той, — до един час Ваше Величество ще бъде свободна или аз ще бъда мъртъв!
— О, графе, графе! — каза кралицата. — Не произнасяйте тази дума, тя предизвиква твърде много зло!
Оливие се задоволи да се поклони в потвърждение на обещанието си и без да се безпокои от новата глъч и вълненията, които щяха да избухнат и да залеят къщата, той тръгна към вратата.
Но в момента, когато слагаше ръката си на ключа, вратата се отвори и влезе едно ново действащо лице, което щеше да се намеси в и без това толкова усложнената интрига на тази драма.
Това беше един човек на четирийсет, четирийсет и две години, с мрачно и строго лице. Яката му беше широко разкопчана, дрехата му беше разтворена, очите му бяха зачервени от умора, дрехите му — прашни, показващи, че и той също, тласкан от някаква жестока страст, беше препускал безмилостно. Човекът носеше чифт пистолети, затъкнати в колана, и сабя, окачена на хълбока. Задъхан, почти без глас в момента, когато отвори вратата, той сякаш се успокои едва когато разпозна краля и кралицата. Една усмивка на удовлетворена отмъстителност се плъзна по лицето му и без да се безпокои от второстепенните личности, които заемаха дъното на стаята, още от вратата, която той почти изпълваше с могъщия си торс, протегна ръка и каза:
— В името на Националното събрание, всички вие сте мои пленници!
С движение, бързо като мисълта, господин Дьо Шоазьол се хвърли напред с пистолет в ръка, за да пръсне мозъка на новодошлия, който изглежда надминаваше с безочието и решителността си всичко, което беше видял досега. Но с едно може би още по-бързо движение кралицата спря тази заплашваща ръка, казвайки полугласно на господин Дьо Шоазьол:
— Не ускорявайте гибелта ни, господине. Бъдете предпазлив! С всичко това печелим време, а господин Дьо Буйе не може да е далече.
— Да, имате право, госпожо — отвърна господин Дьо Шоазьол.
И скри пистолета дълбоко в пазвата си. Кралицата хвърли един бърз поглед на Шарни, учудена, че не го вижда да се хвърля напред при тази нова опасност. Но странно нещо! Шарни изглежда желаеше да не бъде видян от новопристигналия и несъмнено за да избегне погледа му, се беше оттеглил в най-тъмния ъгъл на стаята.