— Само една дума, ако обичате, господин Бийо. Бих желал да поговоря с вас.
Бийо — защото това беше той, — на свой ред изпусна един вик от изненада, стана блед като смъртта, остана за миг вцепенен и като бутна обратно в ножницата й сабята си, която беше извадил наполовина, каза:
— Е, какво пък, бива! И аз също искам да говоря с вас, господин Дьо Шарни.
И като се отправи веднага към вратата, рече:
— Граждани, направете място, ако обичате. Трябва да поговоря за миг с този офицер. Но бъдете спокойни — добави той с тих глас, — нито вълкът, нито вълчицата, нито пък вълчетата ще ни избягат. Аз съм тук и отговарям за тях!
Сякаш този човек, който беше съвършено непознат за народа, както — с изключение на Шарни, — на краля и неговата свита, имаше право при все това да дава заповеди. Хората излязоха заднешком, оставяйки първата стая свободна.
Впрочем всеки от тях имаше какво да разказва на своите другари отвън за онова, което ставаше вътре, и да препоръча на патриотите да пазят по-добре от всеки друг път.
През това време Шарни казваше съвсем тихо на кралицата:
— Господин Дьо Ромьоф е ваш, госпожо. Оставям ви с него, направете всичко възможно да го привлечете на наша страна.
И за да й бъде още по-лесно, преминавайки във втората стая, Шарни беше заключил вратата и облягайки се с гръб на нея, пречеше на всеки, дори на Бийо да влезе.
96.
Омразата на един човек от народа
Останали насаме, двамата мъже се изгледаха за миг, без погледът на благородника да може да накара човека от народа да наведе очи. Нещо повече, Бийо беше този, който заговори пръв.
— Господин графът ми оказа честта да ми съобщи, че има нещо да ми каже. Чакам го да благоволи да заговори.
— Бийо — попита Шарни, — откъде накъде ви срещам тук, натоварен с мисия на отмъщение? Мислех ви за наш приятел, на мен и другите благородници, и освен това за верен поданик на краля.
— Бях добър и верен поданик на краля, господин графе. Бях не ваш приятел, защото подобна чест не се полага на един обикновен арендатор, но бях ваш покорен слуга.
— Е, и какво?
— Е, и какво, господин графе, вие виждате, че вече не съм нищо от това.
— Не ви разбирам, Бийо.
— Защо искате да ме разберете, господин графе? Нима аз ви питам какви са причините за вашата вярност към краля, какви са причините за вашата преданост към кралицата? Не, предполагам, че имате своите основания да действате така и тъй като сте честен и умен човек, вашите основания са добри или поне отговарят на вашата съвест. Нито имам вашето високо положение, господин графе, нито съм учен като вас. При все това вие ме познавате или ме познавахте също като честен и умен човек! Предположете, че и аз като вас също имам своите основания, които ако не са достатъчно добри, поне отговарят на съвестта ми.
— Бийо — каза Шарни, който изобщо не знаеше мотивите, които би могъл да има арендаторът за омразата си срещу благородничеството и монархията, — аз ви познавах до неотдавна като човек, доста различен от онова, което сте днес.
— О! Сигурно, не го отричам — каза Бийо с горчива усмивка, — да, вие ме познавахте като доста различен, какъвто вече не съм. Ще ви кажа какъв бях, господин графе. Бях истински патриот, предан на двама души и едно нещо. Тези двама души бяха кралят и господин Жилбер, а нещото беше моята страна. Един ден агентите на краля, признавам го — каза арендаторът, поклащайки глава, — това започна да ме скарва с краля, — един ден агентите на краля дойдоха и къде със сила, къде с изненада, ми отмъкнаха една касетка, скъпоценна вещ, поверена ми от господин Жилбер. Веднага щом бях освободен, заминах за Париж. Пристигнах там на тринайсети юли вечерта. Беше посред безредиците около бюстовете на херцог Д’Орлеан и на господин Некер. Разнасяха тези бюстове по улиците, викайки: „Да живее херцог Д’Орлеан! Да живее господин Некер!“ Това не причиняваше голямо зло на краля и при все това изведнъж войниците на краля започнаха да стрелят по нас. Видях бедни дяволи, които не бяха извършили никакво друго престъпление, освен да викат „да живее“ за двама души, които вероятно не познаваха, да падат около мен, едни с глави, разцепени от удари със сабя, други — с гърди, продупчени от куршуми. Видях господин Дьо Ламбеск, приятел на краля, да преследва в Тюйлери жени и деца, които изобщо нищо не бяха викали, и да стъпква с копитата на коня си един седемдесетгодишен старец. Това продължи да ме скарва още малко с краля. На другия ден се явих в пансиона на малкия Себастиен и от бедното дете научих, че баща му е в Бастилията по заповед на краля, издействана от една придворна дама! И продължавах да си казвам на ума, че кралят, за когото твърдят, че е толкова добър, посред цялата си доброта допуска моменти на голяма заблуда, на невежество и на забрава и за да поправя, доколкото е по силите ми, една от грешките, допуснати от краля в моментите на забрава, невежество или заблуда, допринесох колкото можах за превземането на Бастилията. Постигнахме го, макар и не без мъка. Войниците на краля стреляха по нас и убиха почти двеста души от нашите. Това им даде нов случай да не споделям всеобщото мнение за голямата доброта на краля. Но най-накрая Бастилията беше превзета. В една от килиите намерих господин Жилбер, заради когото току-що бях рискувал да ме убият двайсетина пъти, и радостта, че съм го открил, ме накара да забравя доста неща. Впрочем господин Жилбер ми беше казал най-напред, че кралят е добър, че той не знае за повечето от възмутителните неща, които се вършат в негово име, и че не бива да бъде обвиняван той, а министрите му. Обаче тъй като по онова време това, което господин Жилбер ми казваше, беше за мен като думи от евангелието, вярвах на господин Жилбер и като видях Бастилията превзета, господин Жилбер свободен, а себе си и Питу — живи и здрави, забравих разстрелите на улица „Сен Оноре“, стрелбата в Тюйлери, сто и петдесетте или двеста души, убити от гайдите на принц Дьо Сакс и затварянето на господин Жилбер по обикновената молба на една придворна дама… Но простете, господин графе! — каза Бийо, прекъсвайки се сам. — Това изобщо не ви засяга и вие не поискахте да разговаряме насаме, за да слушате дрънканиците на един беден селянин без образование. Вие сте едновременно и господар, и голям учен.