При тези думи Бийо втренчено погледна графа, за да види дали той разбира, че става въпрос за брат му Изидор. Но Шарни се задоволи мълчаливо да избърше с кърпичката си потта, която струеше по челото му. Бийо отново подхвана:
— Поисках да го последвам, но той вече беше далеч. Той имаше добър кон и беше въоръжен, а аз не бях… За миг изскърцах със зъби при мисълта за този крал, който бяга от Франция, и за похитителя, който ми се изплъзва. Но изведнъж ми хрумна една мисъл: „Виж ти — казах си, — аз се заклех в нацията и след като кралят нарушава своята клетва, какво ще стане, ако аз сдържа моята? Бога ми, да! Да го хванем! Аз съм само на две левги от Париж. Три часът сутринта е. С добър кон това е работа за два часа! Ще поговоря за това с господин Байи, един честен човек, който ми изглежда, че е от партията на онези, които удържат на клетвата си, срещу онези, които не я удържат.“ Като реших този въпрос, за да не губя време, помолих приятеля си, станционния надзирател в Мо — без да му казвам нищо, разбира се, за онова, което щях да правя, — да ми заеме униформата си на национален гвардеец, сабята и пистолетите си. Взех най-добрия кон от конюшнята му и вместо да потегля в ситен тръс към Виле-Котре, препуснах в бесен галоп към Париж! Бога ми! Пристигнах точно навреме — вече знаеха за бягството на краля, но не знаеха в каква посока е избягал. Господин Дьо Ромьоф беше изпратен от господин Дьо Лафайет по пътя за Валансиен! Но нали виждате какво нещо е случайността! При бариерата той бил арестуван, успял да накара да го заведат в Националното събрание и влезе точно в момента, когато господин Байи, осведомен от мен, даваше най-точни подробности относно пътуването на краля. Оставаше да се напише една заповед и да се промени пътят. Това беше направено за миг! Господин Дьо Ромьоф беше изпратен по пътя за Шалон, а аз приех поръчението да го придружа, което, както виждате, изпълних. Сега — допълни Бийо с мрачно изражение на лицето — настигнах краля, който ме измами като французин и съм спокоен, че няма да ми се изплъзне! Остава ми да настигна онзи, който ме измами като баща, и кълна ви се, господин графе, че и той няма да ми се изплъзне.
— Уви, драги Бийо! — каза Шарни с въздишка. — Вие се лъжете!
— Как така?
— Казвам, че нещастникът, за когото говорите, ви се изплъзна!
— Избягал ли е? — викна Бийо с неописуем израз на бяс.
— Не — каза Шарни, — той е мъртъв!
— Мъртъв? — провикна се Бийо, неволно потрепервайки и избърсвайки челото си, което мигновено се беше покрило с пот.
— Мъртъв! — повтори Шарни. — И тази кръв, която виждате и която преди малко основателно сравнихте с онази, с която бяхте покрит във Версай, е неговата. И ако се съмнявате, драги Бийо, слезте долу и ще намерите в един малък двор, почти подобен на онзи във Версай, убит поради същата причина, поради която онзи другият беше убит там!
Бийо погледна Шарни, който му говореше с кротък глас, докато две едри сълзи се стичаха по бузите му, с див поглед и уплашено лице. После изведнъж нададе вик:
— Ах, значи имало небесно правосъдие!
И хукна навън от стаята, като преди това рече:
— Вярвам на думите ви, господин графе. Но няма значение — ще ида да видя с очите си, че правосъдието е въздадено…
Шарни го изгледа как се отдалечава, сподавяйки една въздишка и изтривайки сълзите си.
После, разбирайки, че няма нито минута за губене, се устреми направо в стаята на кралицата и като отиде право при нея, попита съвсем тихо:
— Господин Дьо Ромьоф?
— Той е наш — отвърна кралицата.
— Толкова по-добре — каза Шарни, — понеже от другата страна нямаме на какво да се надяваме!
— Какво да правим тогава?
— Да печелим време, докато дойде господин Дьо Буйе!
— Но дали ще дойде?
— Да, защото аз ще отида да го потърся.
— О! — извика кралицата. — Улиците са претъпкани, вие сте познато лице и няма да успеете. Те ще ви заколят! Оливие! Оливие!
Но Шарни, усмихвайки се, отвори прозореца, гледащ към градината, изпрати едно последно обещание към краля, един последен поздрав към кралицата и скочи от петнайсет стъпки височина, които го отделяха от земята.
Кралицата нададе вик на ужас и скри лице в ръцете си. Но младежите изтичаха до прозореца и с радостен вик отговориха на ужасения вик на кралицата. Шарни току-що се беше изкатерил по градинската стена и беше изчезнал от другата й страна. Беше точно навреме — в този момент Бийо се появи на прага на стаята.