97.
Господин Дьо Буйе
Нека видим какво правеше в тези тревожни часове господин маркиз Дьо Буйе, когото с такова нетърпение очакваха във Варен и върху когото почиваха последните надежди на кралското семейство.
Към девет часа вечерта, сиреч почти по времето, когато бегълците пристигаха в Клермон, господин Дьо Буйе напускаше Стене заедно със сина си и напредваше към Дюн, за да се приближи до краля. При все това, стигайки на четвърт левга от последния град, той се уплаши да не би присъствието му да бъде забелязано и се спря заедно с другарите си край пътя, като се настани в един ров и държеше конете по-назад. Там зачакаха. Това беше часът, когато по всяка вероятност трябваше да се появи куриерът на краля.
При подобни обстоятелства минутите сякаш са часове, а часовете — цели векове.
Чуха как сърцата бият бавно и с онази безстрастност, която чакащите биха искали да има биенето на сърцата им — десет часът, единайсет часът, полунощ, един, два и три часът сутринта. Между два и три часа започна да изгрява денят. През тези шест часа на очакване и най-малкият шум, който достигаше до ушите на бдящите, било приближаващ се, било отдалечаващ се, им носеше надежда или отчаяние. Когато настъпи денят, малката група се отчая.
Господин Дьо Буйе помисли, че е станало някакво произшествие, но като не знаеше какво, нареди да се връщат към Стене, за да може, намирайки се в центъра на войските си, да противостои на евентуалното произшествие. Така че се качиха на конете и поеха бавно ходом по пътя за Стене. Бяха на не повече от четвърт левга от града, когато обръщайки се, господин Луи дьо Буйе забеляза далеч от тях по пътя прах, вдигнат от препускащите копита на множество коне. Спряха и зачакаха.
Колкото повече новите конници се приближаваха, толкова по-познати изглеждаха.
Най-накрая вече нямаше никакво съмнение, че това бяха господата Жюл дьо Буйе и Дьо Режкур.
Малкият отряд се понесе насреща им.
В мига на срещата всички усти от едната група отправиха един и същ въпрос; всяка уста от другата отправи един и същ отговор.
— Какво се е случило?
— Кралят е задържан във Варен!
Беше почти четири часът сутринта.
Новината беше ужасяваща. Беше толкова по-ужасяваща и от това, че двамата младежи, настанени в края на града в странноприемницата „Великият монарх“, където изведнъж се бяха оказали в хватката на бунта, бяха принудени да си пробиват път през тълпата и всичко това, без да отнесат със себе си някакви точни сведения.
Колкото и да беше ужасна новината, тя все пак не разрушаваше всички надежди.
Господин Дьо Буйе, който като всички висши офицери се осланяше на абсолютната дисциплина, вярваше, без да помисли за пречките, че всички негови заповеди са изпълнени.
Обаче ако кралят беше арестуван във Варен, различните постове, които бяха получили заповед да потеглят след краля, трябваше да са пристигнали във Варен. Тези различни постове трябваше да бъдат съставени от четирийсет хусари от полка на Лозюн, командвани от господин Дьо Шоазьол; от трийсет драгуни в Сен-Менеулд, командвани от господин Дандоан; от сто и четирийсет драгуни в Клермон, командвани от господин Дьо Дамас; и накрая от шейсет хусари във Варен, командвани от господата Дьо Буйе и Дьо Режкур, с които, наистина, младежите не бяха успели да се свържат в момента на заминаването си, но които оставаха в тяхно отсъствие под командването на господин Дьо Рориж.
Вярно беше също така, че не бяха поискали да доверят нищо на господин Дьо Рориж, млад човек на двайсет години. Но господин Дьо Рориж щеше да получи заповеди от другите началници, господата Дьо Шоазьол, Дандоан или Дьо Дамас, и щеше да присъедини хората си към тези, дошли на помощ на краля. Така че в този час кралят трябваше да е заобиколен от около стотина хусари и сто и шейсет, сто и осемдесет драгуни. Това беше достатъчно, за да се отговори на бунта на едно по-голямо село с около хиляда и осемстотин души население.
Видяхме как събитията объркаха стратегическите изчисления на господин Дьо Буйе.
И така първият удар по тази увереност не закъсня.
Докато господата Дьо Буйе и Дьо Режкур докладваха своите сведения на генерала, видяха един конник да пристига с бесен галоп. Този конник носеше новините. Всички очи се обърнаха към него и разпознаха господин Дьо Рориж. Щом го разпозна, генералът препусна насреща му. Той беше в онова състояние на духа, когато човек изобщо не се притеснява от това, че стоварва върху невинен цялата тежест на гнева си.