— Господа! — каза Шарни с висок заповеден глас. — Да се връщаме, кралят иска така!
И хващайки сам поводите на коня, маневрира тежката кола да направи обратен завой.
При Парижката порта Националната гвардия от Шалон, станала безполезна, отстъпи мястото си на селяните, на Националната гвардия от Витри и Националната гвардия от Реймс.
— Смятате ли, че постъпих добре, госпожо? — каза Луи XVI на Мария-Антоанета.
— Да, господине — отвърна му тя. — Само че намирам, че господин Дьо Шарни ви се подчини твърде лесно…
И тя изпадна в мрачни размисли, които не бяха посветени изцяло на положението, в което се намираха, колкото и ужасно да беше то.
101.
Появата на един депутат
Кралската кола вървеше тъжно по пътя към Париж, наблюдавана от двамата мрачни мъже, които току-що бяха променили пътя й, когато между Еперне и Дорманс Шарни, благодарение на високия си ръст и на височината на капрата, върху която седеше, забеляза една друга кола, идваща в галоп от Париж, запрегната с четири пощенски коня.
Шарни веднага се досети, че колата носеше някаква важна новина или возеше някоя важна личност. Действително, когато стигна до авангарда на ескорта, забелязаха как след две-три разменени думи редиците на този авангард и хората, които ги съставляваха, взеха почтително за почест с оръжията си. Каляската на краля спря и можеха да се чуят силните викове. Всички гласове повтаряха едновременно: „Да живее Националното събрание!“
Колата, идваща от Париж, продължи пътя си, докато стигна до кралската каляска. Тогава от тази кола слязоха трима души, двама от които бяха съвсем непознати на августейшите пленници. Едва третият беше показал главата си през вратичката на колата, когато кралицата прошепна на ухото на Луи XVI:
— Господин Дьо ла Тур Мобурж, злият дух на Лафайет!
После, като поклати глава, добави:
— Това не ни предвещава нищо хубаво.
Най-възрастният от тези трима души излезе напред и като отвори грубо вратата на кралската кола, каза:
— Аз съм Петион, а това са господата Барнав и Ла Тур Мобурж, изпратени с мен и като мен от Националното събрание, за да ви служат за придружители и да бдят да не би народният гняв сам да ви въздаде правосъдие. Сместете се малко и ни направете място.
Кралицата хвърли на депутата от Шартр и неговите двама другари един от онези надменни погледи, каквито от време на време падаха от висините на надменността на дъщерята на Мария-Терезия. Господин Дьо ла Тур Мобурж, придворен благородник от школата на Лафайет, не можа да понесе този поглед.
— На Техни Величества и така вече им е достатъчно тясно в тази кола — каза той. — Аз ще се кача в следващата.
— Качвайте се, където искате — каза Петион. — Що се отнася до мен, мястото ми е при краля и кралицата и аз се качвам.
И през това време се качи в колата. В дъното бяха седнали кралят, кралицата и госпожа Елизабет. Петион ги изгледа един след друг. После се обърна към госпожа Елизабет.
— Простете, госпожо — каза той, — но като представител на Събранието на мен ми се полага почетното място. Така че бъдете любезна да станете и да отидете да седнете на предната седалка.
— О! Как ли пък не! — прошепна кралицата.
— Господине — рече кралят.
— Точно така… Хайде, ставайте, госпожо и ми освободете мястото си.
Госпожа Елизабет стана и му отстъпи мястото си, правейки на брат си и снаха си знак, да се примирят.
През това време господин Дьо ла Тур Мобурж се беше измъкнал и отиде да поиска място от двете дами в кабриолета и, разбира се, много по-любезно, отколкото го направи Петион по отношение на краля и кралицата. Барнав беше останал отвън, колебаейки се дали да влиза в тази каляска, където вече се бяха наблъскали седем души.
— Е, какво, Барнав — каза Петион, — няма ли да дойдете?
— Но къде да вляза? — попита Барнав малко объркано.
— Искате ли моето място, господине? — попита кисело кралицата.
— Благодаря ви, госпожо — отвърна Барнав засегнат, — едно място на предната седалка ще ми бъде достатъчно.
С едно и също движение госпожа Елизабет притегли към себе си принцесата, докато кралицата вземаше на коленете си дофина. По този начин се освободи едно място на предната седалка на колата и Барнав се оказа срещу кралицата, коляно до коляно с нея.
— Хайде — каза Петион, без да иска разрешение от краля, — на път!
И колата потегли под виковете: „Да живее Националното събрание!“
Народът на свой ред се качи по кралските коли заедно с Барнав и Петион.
Що се отнася до смелостта, той вече я беше доказал на 14 юли и на 5 и 6 октомври.