При тези думи — в зелената стая, Андре, която почти беше забравила Себастиен, увлечена в разказа на съпруга си, се сети за това, което се беше случило между нея и сина й, и тревожно погледна вратата на спалнята, където го беше затворила.
— Но извинете, госпожо — каза дьо Шарни, — страхувам се, че ви задържам с неща, които слабо ви интересуват, и несъмнено се питате как и защо съм дошъл тук.
— Не, господине, напротив — каза Андре. — За мен е чест и следя с голям интерес това, което ми разказвате. А що се отнася до присъствието ви тук, тъй като вие знаете, че се страхувах за вас, то доказва, че нищо лошо не ви се е случило. Ето защо присъствието ви ми е приятно. Така че, моля ви, продължете. Кралят ви каза да го изчакате в неговите покои и вие изпратихте да доведат брат ви.
— Явихме се пред краля, госпожо. Той дойде десет минути след нас. Тъй като задачата беше спешна, кралят започна с нея. Трябваше да се уведомят Техни височества за събитията, които са се случили. Четвърт час след идването на краля брат ми беше заминал за Тюрен. Останахме сами. Кралят се разхождаше замислено. После изведнъж спря пред мен: „Господин графе — ми каза той, — знаете ли какво се е случило между кралицата и графинята? — Не, Ваше Величество — отговорих аз. — Все пак трябва да се е случило нещо — добави той, — защото заварих кралицата в убийствено настроение и както ми се стори настроението бе несправедливо спрямо графинята, което не е много характерно за кралицата, която уважава от всичко най-вече своите приятели. — Не мога да кажа на Ваше Величество нищо друго освен това, което вече имах честта да кажа. Изобщо не знам какво се е случило между кралицата и графинята и дори дали нещо се е случило. Във всеки случай, Ваше Величество, смея да твърдя предварително, че ако са допуснати грешки и предположим, че една кралица има право на грешки, то тези грешки не идват от графинята.“
— Благодаря ви, господине, че сте се застъпили за мен — каза Андре.
Шарни кимна.
— „Но дори и кралицата да не знае къде е графинята, то вие трябва да знаете.“ И въпреки че не знаех нищо повече от кралицата, аз подех: „Ваше Величество, знам, че графинята има малко жилище на улица «Кок-Ерон». Несъмнено там се е оттеглила. — Ами да, несъмнено е там — каза кралят. — Отидете там, графе, пускам ви до утре, при условие че ни доведете графинята.“
При тези думи Шарни така беше вперил поглед в Андре, че тя се почувства неудобно и като усети, че не може да избегне този поглед, затвори очи.
— „Ще й кажете — продължи Шарни от името на краля, — че тук ще й намерим, ако трябва аз самият ще потърся, жилище по-малко от това във Версай, но достатъчно за съпруг и съпруга. Отивайте, господин Дьо Шарни, тя сигурно се тревожи за вас и вие за нея, отивайте!“ Аз направих няколко крачки към вратата и той ме повика отново: „Господин Дьо Шарни — каза той, като ми подаде ръка, която аз целунах, — като ви гледам целия в траур, се сещам, че трябваше оттам да започна… Имали сте нещастието да загубите брат. Човек е безсилен, дори и да е крал, да утеши в това нещастие. Но когато е крал, може да каже: «Женен ли е брат ви? Имал ли е жена, деца? Ако има, господине, доведете ми ги, представете ми ги. Кралицата ще се заеме с жена му, а аз с децата.»“
При тези думи очите на Дьо Шарни се напълниха със сълзи.
— И без съмнение — попита го Андре — кралят ви е повторил същото, което ви е казала кралицата?
— Кралицата, госпожо — отговори той с треперещ глас, — дори не ми оказа честта да отрони и дума по този повод. Ето защо думите на краля ме трогнаха толкова силно, че аз избухнах в сълзи и той ми каза: „Хайде, хайде, господин Дьо Шарни, сгреших, че ви заговорих за това. Но винаги действам, воден от сърцето си, и сърцето ми каза да направя това, което направих сега. Отидете при скъпата ни Андре, графе, защото, ако хората, които обичаме, не могат да ни утешат, поне могат да поплачат с нас, а това винаги облекчава много.“ И ето как — продължи Дьо Шарни — дойдох по заповед на краля, госпожо… Поради което може би ще ме извините.