После, след миг на колебание, каза:
— Бих предпочел да беше портретът на другата.
— Защо така? — попита Мария-Антоанета.
— Ами защото има усти, които единствени се осмеляват да дават известни съвети. И тези усти са най-вече онези, които смъртта е затворила.
— И не бихте ли могли да ми кажете, господине, какво би ме посъветвала устата на вдовицата на крал Чарлз? — попита кралицата.
— Ако Нейно Величество ми нареди, ще се опитам — отвърна Барнав.
— Опитайте тогава.
— „О, сестро! — ще ви каже тази уста. — Не виждате ли приликата между нашите две съдби? Дойдох от Франция, както вие дойдохте от Австрия. За англичаните бях чужденка, както сте вие за французите. Бих могла да дам добри съвети на съпруга си, но запазих мълчание, когато му даваха лоши. Вместо да го приближа до народа му и да приближа народа до него, аз го подтиквах към война. Дадох му съвет да тръгне на поход към Лондон с ирландските протестанти. Не само водех кореспонденция с неприятелите на Англия, но и два пъти преминах във Франция, за да доведа в Англия чужди войници. Най-накрая…“
Барнав се спря.
— Продължете — каза кралицата, смръщила вежди и стиснала устни.
— Защо да продължавам, госпожо? — отвърна младият оратор, тъжно поклащайки глава. — Вие знаете също толкова добре, колкото и аз, края на тази кървава история…
— Да, така че ще продължа и ще ви кажа на вас онова, което портретът на госпожа Хенриета ще каже на мен, за да ми отговорите дали се лъжа: „Най-накрая шотландците предадоха и продадоха краля. Кралят беше арестуван в момента, когато мислеше да премине във Франция. Арестува го един шивач. Един касапин го откара в затвора. Един колар разчисти камарата, където трябваше да го съдят. Един търговец на бира председателстваше съда и за да не липсва нищо отвратително при съденето му и при преразглеждането на този несправедлив процес от върховния съдия, който накрая отсъжда по всички процеси, един касапин отсече главата на жертвата!“ Ето това ще ми каже портретът на госпожа Хенриета, нали? Ех, Боже мой! Зная всичко това по-добре от когото и да било друг, още повече, че нищо не липсва, за да бъде пълна приликата. Имаме си търговеца на бира от предградията. Само че вместо да се нарича Кромуел, той се нарича Сантер. Имаме си и касапин — само че вместо да се казва Харисън, неговото име е… Как беше?… Мисля, че Лежандр. Имаме си и колар — само че вместо да се нарича Прайдж, той се нарича… О! За този нищо не знам! Човекът е толкова незначителен, че не зная дори името му, нито пък вие го знаете, сигурна съм. Но питайте него и той ще ви го каже — това е човекът, който води ескорта ни, един селянин, простак, селяндур, знам ли какъв? Е, добре, ето какво ще ми каже госпожа Хенриета.
— А вие какво ще й отговорите?
— Ще й отвърна: „Бедна скъпа принцесо! Вие не ми давате съвети, а ми четете курс по история. Минахме курса по история. Сега очаквам съветите ви.“
— О, госпожо! — каза Барнав. — Тези съвети, ако не откажете да ги следвате, ще ви ги дадат не само мъртвите, но и живите.
— Мъртви или живи, да говорят тези, които трябва да говорят. Кой казва, че ако съветите са добри, те няма да бъдат последвани?
— Ех, Боже мой! Госпожо! И живи, и мъртви могат да ви дадат само един съвет.
— Какъв?
— Да накарате народа да ви заобича.
— Не е лесно да накараш един народ да те обича.
— Ех, госпожо! Този народ е повече ваш, отколкото мой, и доказателството за това е, че при вашето пристигане във Франция този народ ви обожаваше.
— О, господине! Какво говорите за нещо така крехко като популярността!
— Госпожо! Госпожо! — каза Барнав. — Ако аз, неизвестният, излязъл от моята тъмна сфера, завоювах тази популярност, колко по-удобно би било за вас да я запазите или би ви било по-лесно да я завоювате отново! Но не — продължи Барнав, оживявайки се, — не. На кого поверявате вашата кауза, каузата на монархията, най-святата, най-красивата кауза? Какви гласове и какви ръце я защитаваха? Никога не е виждано подобно непознаване на времето, подобна забрава на духа на Франция. О! Вижте мен, който си издействах това поръчение да дойда при вас с тази единствена цел, мен, който ви виждам, мен, който ви говоря най-накрая, колко пъти, Боже мой! Нима не е моментът да ви се предложа… да се отдам, да…
— Тихо! — каза кралицата. — Някой идва. Ще поговорим отново за това, господин Барнав, готова съм да ви видя отново, да ви изслушам, да последвам съветите ви!
— О, госпожо! Госпожо! — провикна се увлечен Барнав.
— Тихо! — повтори кралицата.
— На Ваше Величество е сервирано — каза, появявайки се на прага, прислужникът, чиито стъпки бяха чули.