Влязоха в трапезарията. Кралят влизаше през другата врата. Той току-що бе разговарял с Петион през цялото време, докато кралицата бе разговаряла с Барнав, и изглеждаше силно въодушевен. Двамата телохранители чакаха прави, предявявайки както винаги правото си върху привилегията да прислужват на Техни величества. Шарни, най-отдалечен от всички, стоеше прав в нишата на един прозорец.
Кралят се огледа наоколо и възползвайки се от един миг, в който беше насаме със семейството си, двамата телохранители и графа, каза на последните:
— Господа, трябва да поговоря с вас след вечеря. Така че, ако обичате, ще ме последвате в апартамента ми.
Тримата офицери се поклониха.
Вечерята започна както беше обичайно. Но макар и този път сложена у един от първите епископи в кралството, тази вечер в Мо масата беше толкова лошо сервирана, колкото беше добре сервирана сутринта в Шато-Тиери.
Кралят, както винаги, имаше голям апетит и яде много въпреки лошата храна. Кралицата взе само две рохки яйца. От предната вечер дофинът, който беше болен, искаше ягоди. Но бедното дете вече не живееше в онова време, когато бяха предвиждани и най-малките му желания. От предната вечер всички, към които се беше обърнал, му бяха отговаряли или „Няма!“ или „Не могат да се намерят!“. И все пак по пътя беше видял едно дебело дете на селяни да яде от букетчета с ягоди, които бяха набрали в гората.
Тогава бедният малчуган силно беше завидял на дебелото дете с руси коси и розови бузи, което нямаше нужда да иска ягоди и което, когато поискаше, отиваше да си ги набере, знаейки поляните, където растат ягодите, както малките птички знаят полята, където цъфтят рапицата и конопът.
Желанието, което не беше успяла да удовлетвори, силно натъжи кралицата, така че, когато детето отказваше всичко, което му предлагаха, искайки отново ягоди, очите на безсилната майка се изпълниха със сълзи. Тя потърси около себе си към кого би могла да се обърне и забеляза Шарни, мълчалив, прав и неподвижен. Тя му направи един-два пъти знак. Но погълнат от мислите си, Шарни изобщо не видя знаците й. Най-накрая с пресипнал от вълнение глас, тя каза:
— Господин граф Дьо Шарни!
Шарни трепна, сякаш събуден от сън и се устреми към кралицата.
Но в този момент вратата се отвори и се появи Барнав с едно блюдо с ягоди в ръка.
— Кралицата ще ме извини, че влизам така — каза той, — а се надявам, че и кралят ще бъде така добър да ми прости, но много пъти през деня чух господин дофина да иска ягоди. Намерих това блюдо на масата на епископа, взех го и го донесох.
В това време Шарни беше заобиколил и се беше приближил до кралицата. Но тя не му даде дори време да стигне до нея.
— Благодаря, господин графе — каза тя. — Господин Барнав е отгатнал желанието ми и повече нямам нужда от нищо.
Шарни се поклони и без да отвърне нито дума, се върна на мястото си.
— Благодаря ти, приятелю Барнав — изписка малкият дофин.
— Господин Барнав — каза кралят, — вечерята ни не е хубава, но ако желаете да седнете при нас, ще ни направите удоволствие, на мен и на кралицата.
— Сир, поканата на краля е заповед. Къде би желал Ваше Величество да ме настани?
— Между кралицата и дофина — отвърна кралят.
Барнав седна, луд едновременно от любов и гордост. Шарни изгледа цялата тази сцена, без ни най-малка тръпка на ревност да пробегне от сърцето му към вените. Само че, виждайки тази бедна пеперуда, която също идваше да се изгори на кралския светилник, каза:
— Още един, който се погубва! Жалко — този струва повече от останалите.
После се върна към мисълта, която не го напускаше:
— Това писмо! Това писмо! — прошепна той. — Какво ли може да има в това писмо?
104.
Голготата
Според получената заповед след вечерята тримата офицери се качиха в стаята на краля.
Принцесата, дофинът и госпожа Дьо Турзел бяха в своята стая. Кралят, кралицата и госпожа Елизабет чакаха. Когато младежите влязоха, кралят каза:
— Господин Дьо Шарни, направете ми удоволствието да затворите вратата, за да не ни безпокои никой. Имам да ви съобщя нещо много важно. Вчера в Дорманс, господа, господин Петион ми предложи да ви накарам да избягате преоблечени. Но аз и кралицата се противопоставихме от страх това предложение да не е клопка и да не би да имат намерението да ви отдалечат от нас, за да ви убият или да ви предадат в някоя далечна провинция на военен съд, който ще ви осъди на разстрел, без право на обжалване. Така че решихме, аз и кралицата, да откажем това предложение, но днес господин Петион се върна отново на въпроса, заклевайки се в честта си на депутат, и смятам за свой дълг да споделя с вас това, от което той се страхува и което предлага.