Несъмнено картината на издъхващия на свой ред, както бяха издъхнали преди него двамата му братя, Шарни, представляваше твърде ужасно зрелище за въображението на Мария-Антоанета, защото, хвърляйки се с лек вик назад, тя изпусна бележника си и олюляваща се се отпусна в един фотьойл.
Двамата телохранители се устремиха към нея, докато Шарни вдигна кралския бележник и вписа в него името и адреса на Катрин Бийо и го остави на полицата на камината.
Кралицата направи усилие и дойде на себе си.
Тогава младежите, разбирайки, че след подобно вълнение, тя има нужда да бъде сама, отстъпиха една крачка назад, за да поискат разрешение да се оттеглят. Но тя протегна ръка към тях и каза:
— Господа, надявам се, че няма да ме напуснете, без да ми целунете ръка.
Двамата телохранители се приближиха в същия ред, по който бяха дали имената и адресите на близките си, най-напред господин Дьо Малден, после господин Дьо Валори.
Шарни се приближи последен. Ръката на кралицата трепереше, очаквайки тази целувка, заради която, разбира се, беше предложила и другите две. Но устните на графа едва докоснаха хубавата ръка, дотолкова му се струваше, че с писмото на Андре до сърцето си би означавало да допусне кощунство, докосвайки с устните си ръката на кралицата.
Мария-Антоанета въздъхна, почти изстена. Никога не бе могла по-добре да оцени, освен чрез тази целувка, бездната, която всеки ден, всеки час, бихме казали всяка минута, издълбаваха между нея и нейния любовник.
На другия ден, в момента на тръгването, господата Дьо ла Тур Мобурж и Барнав, несъмнено не знаейки какво беше станало предишната вечер между краля и тримата офицери, подновиха настояванията си да ги облекат като национални гвардейци. Но те отказаха, заявявайки, че мястото им е на капрата на кралската кола и че няма нужда да обличат друга униформа, освен тази, която кралят им е разпоредил да носят.
Тогава Барнав поиска да бъдат прикрепени отляво и отдясно на капрата по една дъска, за да може двама гренадири да се държат за тези дъски и да пазят, доколкото им е възможно, вироглавите служители на краля.
В десет часа сутринта напуснаха Мо. Щяха да навлязат в Париж, откъдедо бяха отсъствали пет дни. Пет дни! Каква бездънна бездна бяха издълбали тези пет дни!
Едва се бяха отдалечили на една левга от Мо, когато кортежът придоби по-ужасен вид, отколкото бе имал някога.
Цялото население на околностите на Париж прииждаше. Барнав бе принудил пощальоните да карат в тръс. Но Националната гвардия от Клейе прегради пътя, показвайки върховете на байонетите си. Той би имал непредпазливостта да се опита да разруши тази преграда. Самата кралица разбра опасността и умоляваше депутатите да не правят нищо, за да не увеличават гнева народен, страхотната буря, която чуваха да реве, която усещаха да идва.
Скоро тълпата стана толкова гъста, че конете едва успяваха с мъка да се движат ходом.
Никога не беше ставало толкова топло. Вече не се дишаше въздух, а огън.
Нахалното любопитство на този народ преследваше краля и кралицата чак до двата ъгъла на колата, където те се бяха скрили. Хората се качваха по стъпълата и пъхаха глави в каляската, други се катереха отпред и отзад, трети се вкопчваха в конете.
Беше цяло чудо как Шарни и двамата му другари не бяха убити поне двайсетина пъти.
Двамата гренадири не можеха да успеят да парират всички удари. Те молеха, умоляваха, дори се разпореждаха от името на Националното събрание. Но гласовете им се губеха в навалицата сред възгласите и ревовете. Един авангард от повече от две хиляди души предшестваше колата. Един над четирихиляден ариергард я следваше. Отстрани на пътя се влачеше тълпа, която неспирно нарастваше. С приближаването към Париж изглеждаше, че, погълнат от големия град, въздухът не достига.
Колата се движеше в трийсет и три градусовия слънчев пек през облак от прах, всяка частица от който приличаше на парченце разпрашено стъкло. На два-три пъти кралицата се хвърляше назад, викайки, че се задушава. В Бурже кралят побледня толкова, че помислиха, че му е зле. Той поиска чаша вино — сърцето му изнемогваше. Малко оставаше да му подадат като на Христос една гъба напоена с жлъч и оцет. Предложението беше направено, но за щастие беше отхвърлено.