Получих го от нея със следното нареждане.
— Аха! Да видим — прошепна кралицата.
И отново прекара ръка по очите си.
Ако в започващото начинание графът успее безпрепятствено, писмото да се върне на графинята.
Гласът на кралицата ставаше все по-задъхан, колкото повече четеше. Тя продължи:
Ако бъде ранен тежко, но без опасност от смърт, да бъде помолен да окаже на жена си благоволението да отиде при него.
— О! Това е ясно! — избърбори кралицата.
После, с почти ясен глас добави:
Най-накрая, ако е смъртно ранен, да му се даде това писмо и ако не може да го прочете сам, да му се прочете, за да може да узнае преди смъртта си тайната, която то съдържа.
— Е, добре, сега ще го отречете ли? — извика Мария-Антоанета, оглеждайки графа с пламнал поглед.
— Кое?
— Ех, Боже мой!… Това, че тя ви обича!…
— Кого! Мен! Графинята да ме обича?… Какво говорите, госпожо? — извика на свой ред Шарни.
— О! Колко съм нещастна, че казвам истината!
— Графинята ме обича! Мен? Невъзможно!
— И защо не? Аз също ви обичам!
— Но ако графинята ме обича от шест години, тя би ми казала, би ме оставила да забележа.
За бедната Мария-Антоанета беше дошъл моментът, в който тя страдаше толкова, че усещаше нужда да забие като кинжал страданието в най-дълбокото място на сърцето си.
— Не — извика тя, — тя не ви е оставила да забележите нищо. Не, тя не ви е казала нищо. Но ако не ви е казала нищо, ако не ви е оставила да забележите нищо, то е защото добре знае, че не може да бъде ваша жена.
— Графиня Дьо Шарни не може да бъде моя жена? — повтори Оливие.
— Това е така — продължи кралицата, опиянявайки се от собствената си болка, — това е така, защото тя знае добре, че между вас има една тайна, която ще убие любовта ви.
— Една тайна, която ще убие любовта ни?
— Тя много добре знае, че в момента, когато заговори, вие ще я презрете!
— Аз! Да презра графинята?
— Поне както се презира девойка-жена без годеник, майка без съпруг!!!
Беше ред на Шарни да пребледнее като мъртвец и да потърси опора в най-близкия до ръката му фотьойл.
— О, госпожо, госпожо! — извика той. — Вие казвате или твърде много, или твърде малко, и аз имам право да искам обяснение.
— Обяснение, господине! Обяснение от мен, от кралицата?
В този момент вратата се отвори.
— Какво искате? — викна нетърпеливо кралицата.
— Ваше Величество беше казала някога, че винаги е на разположение за доктор Жилбер — отвърна камериерът.
— Е, какво?
— Доктор Жилбер настоява за честта да поднесе скромните си почитания на Ваше Величество.
— Доктор Жилбер! — каза кралицата. — Вие сигурен ли сте, че това е доктор Жилбер?
— Да, госпожо.
— О! Да влиза, да влиза тогава! — каза кралицата.
После, като се обърна към Шарни, каза, повишавайки глас:
— Вие искахте обяснение по отношение на госпожа Дьо Шарни. Вижте, поискайте това обяснение от господин доктор Жилбер. Никой не може да ви обясни по-добре от него.
В това време Жилбер беше влязъл. Той бе чул думите, току-що произнесени от Мария-Антоанета и беше останал прав и неподвижен на прага на вратата. Що се отнася до кралицата, тя му хвърли обратно бележката и направи няколко крачки, за да влезе в тоалетната стая. Но, по-бърз от нея, графът й прегради пътя и като я хвана за китката, каза:
— Простете, госпожо, но това обяснение трябва да стане пред вас.
— Господине — каза Мария-Антоанета с трескав поглед и стиснати зъби, — забравяте, струва ми се, че аз съм кралицата!
— Вие сте една неблагодарна жена, която клевети приятелката си, вие сте една ревнива жена, която оскърбява друга жена, жената на един човек, който от три дни насам рискува двайсет пъти живота си за нея — жената на граф Дьо Шарни! Това ще стане пред вас, която я оклеветихте, която я оскърбихте, ще й бъде въздадена справедливост… Така че седнете и почакайте.
— Е, добре, така да бъде — каза кралицата. — Господин Жилбер — продължи тя, опитвайки неуспешно да се изсмее, — виждате какво желае господинът.
— Господин Жилбер — каза Шарни с глас, изпълнен с учтивост и достойнство, — вие чухте какво нареди кралицата.
Жилбер влезе в стаята и тъжно погледна кралицата.
— О, госпожо! Госпожо!… — прошепна той.
После се обърна към Шарни:
— Господин графе, това, което трябва да ви кажа, е срам за един мъж и слава за една жена. Един нещастник, един селянин, един земен червей обичаше госпожица дьо Таверне. Един ден той я намери припаднала и без уважение към младостта й, към красотата и невинността й, негодникът я изнасили и така младото момиче стана жена без годеник и майка без съпруг… Госпожица дьо Таверне е ангел! Госпожа Дьо Шарни е мъченица!