Вечерта на този велик ден, много ентусиазирана от всичко, което беше видяла, чувствайки се поет, чувствайки се историк, тя написа описание на този празник. Това описание тя изпрати на своя приятел Шампаньо, главен редактор на „Журнал дьо Лион“. Учуден, заслепен, очарован, младият човек го отпечата във вестника си. И на другия ден вестникът, който обикновено се печаташе в тираж хиляда и двеста-хиляда и петстотин екземпляра, беше отпечатан в шейсет хиляди екземпляра.
Нека обясним как това поетично въображение и това женско сърце се захванаха толкова усърдно с политиката: това стана, защото бащата на Жана Флипон се отнасяше към нея като към работник гравьор; защото мъжът на госпожа Ролан се отнасяше към нея като към секретар и в бащината си къща или в съпружеския дом тя се докосваше само до сериозните неща в живота; защото в ръцете на госпожа Ролан никога не беше попадала фриволна книга; госпожа Ролан гледаше, да си го кажем, като на голямо развлечение, като на великолепно прекарване на времето на „Актът на избирателите от 89-а година“ или на „Разказ за превземането на Бастилията“.
Колкото до Ролан, той представляваше пример как Провидението, случайността или съдбата могат чрез един незначителен факт да доведат до промени както в живота на един човек, така и на цяла империя.
Той беше последният от петима братя. Искаха да направят от него свещеник, той искаше да остане мъж. На деветнайсет години напусна бащината си къща и сам, пеш, без пари прекоси Франция, стигна до Нант, настани се при един корабопритежател и си издейства да бъде изпратен в Индиите. В момента на тръгването, в същия час, в който корабът отплаваше, неочаквано захрачи така изобилно кръв, че лекарят му забрани да пътува по море.
Ако Кромуел беше отплавал за Америка, вместо да остане в Англия, задържан от заповедта на Чарлс I, може би ешафодът пред Уайтхол нямаше да бъде издигнат! Ако Ролан беше заминал за Индиите, може би нямаше да има десети август!
Ролан не оправда очакванията на корабопритежателя, у когото беше отседнал в Нант, и се върна в Руан. Там един от неговите роднини, към които той се обърна, оцени способностите на младежа и му уреди да получи мястото на инспектор на манифактурите.
Оттогава животът на Ролан се превърна в живот на учение и работа. Икономиката беше неговата муза, а търговията — богът вдъхновител. Той пътуваше, събираше материал, пишеше. Написа записки върху обучението на паството, теории върху изкуството на механиката, „Писма от Сицилия“, „Писма от Италия“, „Писма от Малта“, „Френският финансист“ и другите съчинения, които ние вече посочихме и които караше жена си, за която се ожени, както вече казахме, през 1780 година, да преписва. Четири години по-късно той предприе заедно с нея едно пътуване до Англия и при завръщането си я изпрати в Париж, за да ходатайства за препоръчителни писма от благородници и да поиска да бъде инспектор в Лион вместо в Руан. Тя успя за инспекторското място, но се провали с препоръките от благородниците. Така че, пристигайки в Лион, Ролан се оказа въпреки волята си в народната партия, към която впрочем го тласкаха и неговите инстинкти и убеждения. Той изпълняваше функциите на инспектор по търговията и манифактурите при Лионската община, когато избухна революцията, и при тази нова възродителна зора той и жена му усетиха как в сърцата им покълва онова прекрасно растение със златни листа и с цветове от диаманти, което наричат ентусиазъм. Ние видяхме как госпожа Ролан описва празника на 30 май. Как вестникът, който го публикува, достигна тираж от шейсет хиляди екземпляра и как всеки национален гвардеец, който се завръщаше в селото си, в паланката или града си, отнасяше една част от душата на госпожа Ролан.