И отбележете добре това, той не отиде на Марсово поле, за да се бунтува, за да започне да стачкува, като римския народ. Не, той отиде на Марсово поле, защото беше сигурен, че ще намери олтара на родината, който след четиринайсети не бяха имали още време да разрушат, така пъргаво, както обикновено правителствата разрушават олтарите на родината.
Тълпата искаше там да състави един протест и да накара да бъде предаден този протест на Събранието. Докато тълпата съставяше протеста си, Събранието гласуваше:
Първо — превантивна мярка:
„Ако кралят се отрече от обета си, ако нападне народа си или пък не го защити, той абдикира, става обикновен гражданин и е обвиняем за престъпления, последвали абдикацията му.“
Второ — репресивна мярка:
„Ще бъдат преследвани: Буйе, като главен виновник, и като второстепенни виновници всички лица, които са взели участие в отвличането на краля.“
В момента, когато Събранието гласуваше, тълпата беше съставила и подписала своя протест. Тя се върна, за да го представи на Събранието и го намери охранявано по-добре от всякога. Всички представители на властта през този ден бяха военни: председател на Събранието беше Шарл Ламет, един млад полковник; командващ Националната гвардия беше Лафайет, един млад генерал; та дори и нашият достоен астроном Байи беше пристегнал върху дрехата си на учен трицветен пояс и беше нахлупил на дълбокомислената си глава тривърхата шапка на общинар и имаше сред тези байонети и пики донякъде войнствен вид, дотолкова, че ако го види госпожа Байи, би могла да го вземе за Лафайет, понеже, както разправяха, тя вземала понякога Лафайет за него.
Тълпата започна преговори. Тя не беше враждебно настроена и нямаше начин да не започнат преговори. Резултатът от тези преговори беше, че щяха да разрешат на депутати да говорят с господата Петион и Робеспиер. Виждате ли нарастването на популярността на новите имена едновременно със спадането на тази на Дюпор, Ламет, Барнав, Лафайет и Байи? Депутатите, шест на брой, тръгнаха към Събранието добре охранявани. Предупредени, Робеспиер и Петион изтичаха да ги приемат в пасажа „Фьойан“. Беше твърде късно, гласуването бе свършило!
Двамата членове на Събранието, които не бяха съгласни с това гласуване, вероятно не дадоха отчет на народните депутати по начин, който да ги накара да го преглътнат тихичко. Така че депутатите се върнаха бесни при онези, които ги бяха изпратили.
Народът беше загубил родината заедно с най-хубавото, което някога играта на съдбата бе поставяла в ръцете на един народ.
Поради същото това народът се разгневи — пръсна се из града и започна да затваря театрите. Театрите затворени ли са, както казваше един от нашите приятели през 1830 година, това означава черно знаме над Париж. Операта имаше гарнизон и той оказа съпротива.
Лафайет, с четирите си хиляди пушки и хилядата си пики, не чакаше нищо по-добро от това да смаже този зараждащ се бунт. Общинските власти отказаха да дадат заповед.
До този момент кралицата беше държана в течение на събитията. Но докладите спряха дотам и следващите се изгубиха в нощта, по-малко тъмна и неясна от тях.
Барнав, когото тя очакваше с такова нетърпение, трябваше да й каже какво се е случило през деня на петнайсети.
Всички, впрочем, очакваха да се случат съдбоносни неща.
Кралят, който също очакваше Барнав във втората стая на госпожа Кампан, беше предупреден за идването на доктор Жилбер и за да отдаде повече внимание на разказа за събитията, се качи в покоите си, запазвайки Жилбер за себе си и оставяйки Барнав на кралицата.
Най-накрая към девет и половина по стълбите отекнаха стъпки, чу се глас, разменящ няколко думи с часовия, който стоеше на площадката. После един млад мъж се появи в края на коридора, облечен в униформата на лейтенант от Националната гвардия. Това беше Барнав.
С тръпнещо сърце, сякаш този мъж беше най-обожаваният любим, кралицата дръпна вратата и Барнав, след като погледна пред и зад себе си, се плъзна през открехнатата врата.
111.
Денят на 15 юли
И на двамата сърцата биеха еднакво силно, но поради твърде различни чувства. Сърцето на кралицата биеше в надежда за отмъщение. Сърцето на Барнав биеше от желанието да бъде обичан.
Кралицата бързо влезе във втората стая, търсейки, нека го кажем така, светлината. Тя, разбира се, не се страхуваше нито от Барнав, нито от неговата любов. Тя знаеше колко предана и почтителна е тази любов. Но с инстинкта на жена бягаше от тъмнината.
Стигнала във втората стая, тя се отпусна на един стол. Барнав спря на прага на вратата и с един поглед обгърна цялата обстановка в малката стая, осветена само от две свещи. Барнав се надяваше да види краля, който беше присъствал на двете му предишни срещи с Мария-Антоанета.