Выбрать главу

— И кой съставя тази петиция?

— Дантон, Лакло и Брисо.

— Трима врагове?

— Да, госпожо.

— Но, Боже мой! Какво правят нашите приятели, конституционалистите?

— А! Ето на!… Е, добре, госпожо, те са решили утре да заложат всичко на карта.

— Но те не могат да останат повече при якобинците, нали?

— Възхитителното ви разбиране на хората и нещата, госпожо, ви кара да видите положението такова, каквото е… Да, водени от Дюпор и Ламет, вашите приятели ще се отделят от вашите неприятели. Те ще противопоставят фьойаните на якобинците.

— Какви са пък тези фьойани? Извинете ме, не зная нищо. В нашия политически живот навлязоха толкова много нови имена и думи, че едва ли не всяка моя дума е въпрос.

— Госпожо, Фьойан е една голяма постройка, намираща се до Манежа, следователно близо до Събранието, която е дала името си на терасата на Тюйлери.

— И кой още ще бъде в този клуб?

— Лафайет, сиреч Националната гвардия, и Байи, с други думи — общината.

— Лафайет, Лафайет… Вие мислите, че може да се разчита на Лафайет?

— Мисля, че е предан на краля.

— Предан е на краля като дървар, който сече дъба от корен! Байи както и да е — изобщо не мога да се оплача от него, — ще кажа дори нещо повече, той ми съобщи за доноса на онази жена, която се беше досетила за нашето заминаване. Но Лафайет…

— Ваше Величество ще съди в случая.

— Да, вярно — каза кралицата, хвърляйки измъчен поглед към Барнав, — да… Версай… Е, добре, да се върнем към този клуб, какво ще прави той? Какво ще предложи? Каква сила ще има?

— Огромно могъщество, тъй като ще разполага едновременно, както казах на Ваше Величество, с Националната гвардия, общината и мнозинството в Събранието, което гласува с нас. Какво ще остане на якобинците? Пет-шест депутати, може би: Робеспиер, Петион, Лакло, херцог Д’Орлеан — всички разнородни елементи, които биха могли да размърдат от сганта на новите членове, натрапници, една банда от кресльовци, които ще вдигат шум, но няма да имат никакво влияние.

— Така иска Бог, господине! И какво смята да прави Събранието, докато чака?

— Събранието смята още утре да смъмри набързо господин кмета на Париж заради колебанието и мекушавостта му днес.

В този момент удари единайсет без четвърт и чуха как часовоят кашля.

— Да, да — прошепна Барнав, — зная, време е да се оттегля. А при все това ми се струва, че имам да кажа още хиляди неща на Ваше Величество.

— А аз, господин Барнав — каза кралицата, — имам да ви кажа само едно в отговор и то е, че съм ви признателна, на вас и на вашите приятели, за опасностите, на които се излагате заради мен.

— Госпожо — каза Барнав, — опасността е игра, в която съм спечелил, било победител или победен, ако победен или победител, кралицата ми се отплати с една усмивка.

— Уви, господине! — отвърна кралицата. — Вече изобщо не зная какво е да се усмихваш! Но вие правите толкова много за нас, че ще се опитам да си спомня времената, когато бях щастлива, и ви обещавам, че първата ми усмивка ще бъде за вас.

С ръка на сърцето Барнав се поклони и се оттегли заднешком.

— Между другото — каза кралицата, — кога ще ви видя отново?

Барнав изглежда пресмяташе.

— Утре са петицията и второто гласуване в Събранието… Вдругиден ще бъдат избухването и временните репресии… В неделя вечерта ще се опитам да дойда, госпожо, и да ви разкажа онова, което ще стане на Марсово поле.

И той излезе.

Кралицата се качи обратно при съпруга си дълбоко замислена и го намери също толкова замислен. Доктор Жилбер току-що си беше отишъл и му беше казал почти същите неща, които Барнав бе съобщил на кралицата. И двамата имаха нужда само да разменят един поглед, за да видят, че и от двете страни новините са неприятни.

Кралят току-що бе написал едно писмо. Без да каже нито дума, той подаде това писмо на кралицата.

Това бяха пълномощия, дадени на Господина, да ходатайства от името на краля на Франция за намесата на австрийския император и на пруския крал.

— Господина ми е причинил много зло — каза кралицата. — Господина ме мрази и ще ми причини и по-нататък всичкото зло, което може да ми причини. Но щом има доверието на краля, има и моето.

И като взе перото, героично постави подписа си до този на краля.