След като раздадоха листовете, най-напред се подписваха върху декоративните съдове, поставени по четирите ъгъла на олтара на родината, после по стъпалата, върху коленете, върху формите на шапките, върху всичко, което предлагаше някаква опора.
Все пак, според заповедите на Събранието, предадени на Лафайет, които имаха отношение не към петицията, която се подписваше в този час, а към убийството от сутринта, първите отряди пристигнаха на Марсово поле, но заетостта около петицията беше такава, че почти не обърнаха внимание на войската.
Това, което щеше да се случи обаче, имаше известно значение.
114.
Червеното знаме
Тези войски бяха водени от един адютант на Лафайет. Кой ли? Не го назовават — Лафайет винаги е разполагал с толкова много адютанти, че на историята й се губят! Който и да беше, един изстрел гръмна откъм насипа и порази адютанта. Но раната не беше опасна, изстрелът бе изолиран и не благоволиха да му отвърнат.
Подобна сцена се разиграваше и при Гро-Кайу. Лафайет дойде откъм Гро-Кайу с три хиляди души и оръдие.
Но Фурние беше там, начело на една банда нехранимайковци, вероятно същите, които бяха убили перукера и инвалида. Те правеха барикада. Лафайет тръгна срещу барикадата и я разруши. През колелата на една каручка и от близко разстояние, Фурние стреля по Лафайет. За щастие пушката засече. Барикадата беше пометена и Фурние бе пленен. Зведоха го при Лафайет.
— Кой е този човек? — попита той.
— Този, който стреля по вас и пушката му засече.
— Махайте го и да върви да се обеси някъде!
Фурние изобщо не тръгна да се беси. Той моментално изчезна и се появи отново по време на кланетата през септември.
Лафайет пристигна на Марсово поле — там подписваха петицията. Цареше съвършено спокойствие. Това спокойствие беше затвърдено, след като госпожа Дьо Кондорсе разхождаше едногодишното си дете.
Лафайет се придвижи напред чак до олтара на родината. Той се поинтересува какво правят — показаха му петицията. Хората обещаха да се приберат по домовете си, когато петицията бъде подписана. Той не видя нищо толкова осъдително в това и се оттегли с войската си.
Но ако изстрелът, който рани адютанта на Лафайет, ако пушката, която засече, не бяха чути на Марсово поле, те имаха ужасен отзвук в Събранието! Да не забравяме, че Събранието искаше кралски преврат и всичко й служеше за тази цел.
„Лафайет е ранен! Адютантът му е убит!… На Марсово поле се колят!…“
Такава беше новината, която обикаляше Париж и която Събранието официално предаде в Кметството.
Но Кметството вече беше обезпокоено от това, което ставаше на Марсово поле. То изпрати от своя страна трима общинари, господата Жак льо Рулкс, Реньо и Арда.
От височината на олтара на родината подписващите петицията видяха, че към тях напредва ново шествие. То идваше от брега на реката. Изпратиха депутация да посрещне шествието.
Тримата общински служители — те бяха хората, току-що навлезли в Марсово поле, — вървяха право към олтара на родината. Но вместо тълпата от негодници, която очакваха да намерят изплашена, гълчаща и изпълнена със заплаха, те виждаха граждани, едни от които се разхождаха, други подписваха петицията. Най-накрая трети танцуваха фарандола, пеейки „Ще върви!“
Множеството беше спокойно. Но може би петицията беше лъжлива. Общинарите поискаха да им бъде прочетена.
Петицията им беше прочетена от първия до последния ред и, както вече беше станало веднъж, това четене бе последвано от всеобщо „браво“ и единодушен възторг.
— Господа — казаха тогава общинските служители, — ние сме очаровани, виждайки вашите настроения. Казаха ни, че тук имало безредици — излъгали са ни. Няма да пропуснем да докладваме какво сме видели, да кажем какво спокойствие цари на Марсово поле. И далеч от мисълта да пречим на изготвянето на вашата петиция, ние ще ви помогнем със силите на обществения ред в случай, че се опитат да ви смущават. Ако не бяхме на служба, ние самите щяхме да се подпишем и ако се съмнявате в намеренията ни, ще останем като заложници при вас, докато бъдат положени всички подписи.
И така духът на петицията обединяваше духа на всички, щом дори самите членове на общинския съвет биха подписали като граждани, ако не им пречеше званието на общинари.
Присъединяването на тримата души, които бяха видели да се приближават към тях с недоверие, предполагайки неприятелските им намерения, окуражи съставителите на петицията. В лекия сблъсък, който се беше състоял между народа и Националната гвардия, двама души бяха арестувани. Както почти винаги става при подобни обстоятелства, двамата пленници бяха абсолютно невинни. Най-бележитите измежду привържениците на петицията поискаха да бъдат пуснати на свобода.