— Не можем да поемем отговорност за това — отвърнаха делегатите на общината. — Но изберете комисари. Тези комисари ще ни придружат до Кметството и там ще им бъде дадено правосъдие.
Тогава избраха дванайсет комисари. Бийо, посочен единодушно, беше част от комисията, която пое заедно с тримата делегати пътя към общината.
Стигайки до площад „Грев“, комисарите бяха напълно учудени, че намират площада натъпкан с войска. Трудно си пробиха път през гората от байонети.
Бийо ги водеше. Спомняте си, че той познаваше Кметството — виждали сме го неведнъж да влиза там заедно с Питу. При вратата на залата на съвета тримата общински служители поканиха комисарите да почакат за миг, наредиха да им отворят вратата, влязоха и не се появиха отново. Комисарите чакаха един час.
Никакви новини! Бийо стана нетърпелив, смръщи вежди и удари с крак.
Изведнъж вратата се отвори. Появи се общинският съвет начело с Байи.
Байи беше много блед. Преди всичко той беше математик и имаше много точно чувство за справедливост и несправедливост. Беше наясно, че го подтикват да извърши нещо лошо. Но заповедта на Събранието си беше заповед и Байи щеше да я изпълни докрай.
Бийо тръгна право срещу него.
— Господин кмете — каза той с онзи свой твърд тон, който читателите познават, — чакаме ви повече от един час.
— Кои сте вие и какво имате да ми казвате? — попита Байи.
— Кой съм аз ли? — отвърна Бийо. — Учудва ме, че ме питате кой съм, господин Байи. Вярно е, че тези, които вървят наляво, не могат да разпознаят онези, които вървят по десния път… Аз съм Бийо.
Байи потръпна. Името му припомни човека, който беше един от първите при Бастилията. Човекът, който охраняваше Кметството в ужасните дни, когато бяха заклани Фулон и Бертие. Човекът, който беше вървял до вратичката на колата на краля, завръщащ се от Версай, който бе прикрепил трицветната кокарда на шапката на Луи XVI, който бе събудил Лафайет в нощта на пети срещу шести октомври и който, най-накрая, беше довел Луи XVI от Варен.
— Колкото до това, което имам да ви казвам — продължи Бийо, — трябва да ви кажа, че ние сме пратеници на народа, събрал се на Марсово поле.
— И какво иска народът?
— Той иска да бъде спазено обещанието, дадено от вашите трима пратеници, сиреч да бъдат освободени двама граждани, несправедливо обвинени, за чиято невинност гарантираме ние.
— Хубаво! — каза Байи, опитвайки се да мине. — Нима ние отговаряме за подобни обещания?
— И защо да не отговаряте?
— Защото не можем да ги предадем на бунтовници!
Комисарите се спогледаха учудени. Бийо смръщи вежди.
— На бунтовници ли? — каза той. — А! Значи сега сме бунтовници?
— Да — каза Байи, — бунтовници и аз ще отида на Марсово поле, за да въдворя ред.
Бийо сви рамене и започна да се смее с онзи дебелашки смях, който на нечии устни приема заплашителен израз.
— Да въдворите ред на Марсово поле? — каза той. — Но вашият приятел Лафайет се върна от Марсово поле. Но вашите трима делегати се върнаха и ще ви кажат, че Марсово поле е по-спокойно от площада пред Кметството!
Точно в този миг капитанът на една рота от батальона Бон-Нувел дотича съвсем изплашен.
— Къде е господин кметът? — попита той.
Бийо се отдръпна, за да открие Байи.
— Ето ме — каза последният.
— На оръжие, господин кмете! На оръжие! — извика капитанът. — Бият се на Марсово поле, където са се събрали петдесет хиляди главорези и се готвят да тръгнат към Събранието!
Едва капитанът бе произнесъл тези думи, когато тежката ръка на Бийо легна на рамото му.
— И кой казва това? — попита арендаторът.
— Кой го казва ли? Събранието.
— Събранието е излъгало! — започна Бийо.
— Господине! — каза капитанът, дърпайки сабята си.
— Събранието е излъгало! — повтори Бийо, улавяйки сабята за дръжката и за острието и я изтръгна от ръцете на капитана.
— Достатъчно, достатъчно, господа! — каза Байи. — Ние самите ще отидем да видим това… Господин Бийо, върнете сабята, моля ви. И ако имате някакво влияние върху онези, които ви изпращат, върнете се при тях и ги поканете да се разпръснат.
Бийо хвърли сабята в краката на капитана.
— Да се разпръснат ли? — каза той. — Хайде де! Правото на петиции ни е признато с декрет и докато някой декрет не ни го отнеме, няма да бъде разрешено на никого, нито на кмет, нито на командващ Националната гвардия, да пречи на гражданите да изявяват волята си… Вие отивате на Марсово поле? Ние ще ви предшестваме, господин кмете!