Тя видя провинцията — провинцията беше по-революционно настроена от Париж!
Събранието беше твърде старо, твърде празнословно, твърде грохнало, за да може храбро да удържи на ангажиментите, които Барнав бе поел от нейно име. Впрочем нима тя не беше готова да умре? Прегръдката на една умираща не е много здравословно нещо!
Така че, както казахме, кралицата очакваше Вебер с голямо безпокойство.
Вратата се отвори и тя бързо обърна очи в тази посока, но вместо добродушното едро австрийско лице на млечния си брат видя да се появява строгото и студено лице на доктор Жилбер.
Кралицата не обичаше този монархист с така ясно определени конституционни теории, че тя гледаше на него като на републиканец, и все пак изпитваше известно уважение. Тя не би изпратила да го търсят нито при физическа, нито при духовна криза. Но след като вече веднъж бе дошъл, тя се оказа изложена на влиянието му. Когато го забеляза, тя потръпна. Не беше го виждала от вечерта на завръщането от Варен.
— Вие ли сте, докторе? — прошепна тя.
Жилбер се поклони.
— Да, госпожо — каза той, — аз съм… Зная, че очаквате Вебер. Но новините, които той ви носи, ви ги нося и аз, при това още поточни. Той беше от страната на Сена, където не колеха, а аз, напротив, бях от другата страна…
— Където колеха! Ама какво е станало, господине? — попита кралицата.
— Голямо нещастие, госпожо — партията на двора триумфира!
— Партията на двора триумфира! И вие наричате това нещастие, господин Жилбер?
— Да, защото триумфира по един от онези ужасни начини, които изнервят триумфатора и понякога го повалят вместо победения!
— Но какво е станало?
— Лафайет и Байи стреляха по народа. Така че отсега нататък Лафайет и Байи не са в състояние повече да му служат.
— Защо така?
— Защото загубиха популярността си.
— И какво правеше народът, по който стреляха?
— Подписваше една петиция, искаща сваляне от престола.
— Чие сваляне от престола?
— На краля.
— И вие намирате, че са сбъркали, като са стреляли по тях? — попита кралицата, чийто поглед заискри.
— Смятам, че щяха да направят по-добре, ако ги бяха убедили, вместо да ги разстрелват.
— Но в какво да ги убеждават?
— В искреността на краля.
— Но кралят е искрен!
— Простете, госпожо… Преди три дни си тръгнах от краля. Цялата вечер премина в това, да се опитвам да го накарам да разбере, че неговите истински врагове са братята му, господин Дьо Конде, емигрантите. На колене молих краля да прекрати всякакви връзки с тях и да приеме откровено конституцията, като ревизира само онези членове, които са неприложими на практика. Убеден в това — поне така си мисля, тъй като кралят има добрината да ми обещае, че между него и емиграцията е свършено. И след като съм си отишъл, госпожо, кралят е подписал и е накарал и вие да подпишете едно писмо до брат му, до Господина, писмо, в което му дава пълномощия пред императора на Австрия и краля на Прусия…
Кралицата се изчерви като дете хванато в лъжа. Но едно хванато в лъжа дете навежда глава. Тя, напротив, се разбунтува.
— Нима нашите врагове имат шпиони и в кабинета на краля?
— Да, госпожо — отвърна спокойно Жилбер, — и това прави толкова опасна всяка погрешна стъпка от страна на краля.
— Но, господине, писмото беше написано изцяло с ръката на краля. То беше — веднага след като го подписах, — сгънато и запечатано от краля и после беше предадено на куриера, който трябваше да го отнесе.
— Това е вярно, госпожо.
— Значи куриерът е бил арестуван?
— Писмото е било прочетено.
— Да не би да сме заобиколени само от предатели?
— Всички хора не са от рода Дьо Шарни!
— Какво искате да кажете?
— Уви! Искам да кажа, госпожо, че една от съдбоносните поличби, които предсказват гибелта на кралете, е когато те започнат да отдалечават от себе си хората, които би трябвало да прикачат към съдбата си с желязо.
— Изобщо не съм отдалечавала от себе си господин Дьо Шарни — каза кралицата с горчивина. — Господин Дьо Шарни е този, който се отдалечи. Когато кралете са нещастни, няма достатъчно здрави връзки, за да задържат приятелите им при тях.
Жилбер погледна кралицата и поклати лекичко глава.
— Не клеветете господин Дьо Шарни, госпожо, или кръвта на двамата му братя ще изкрещи от гроба, че кралицата на Франция е интригантка!