Влезе един разсилен, който, след като се огледа с безпокойство наоколо, се приближи до Жилбер, сигнализира му с масонски знак, връчи му едно писмо и се оттегли. Жилбер отвори писмото и прочете:
Губиш си времето, Жилбер — в този момент кралят и кралицата изслушват господин Дьо Бретьой, който пристига от Виена и който им носи следния политически план:
Да се направи с Барнав същото, както с Мирабо;
да се печели време;
да се положи клетва пред конституцията;
да се изпълнява буквално, за да се покаже, че е неизпълнима.
Франция ще охладнее и ще се отегчи. Французите са лекомислени; ще се появи някаква нова мода и модата на свободата ще отмине.
Ако модата на свободата не е отминала, ще е спечелена една година, а след една година ние ще бъдем готови за война.
Така че остави там тези двама осъдени, които на подбив все още наричат крал и кралица и се върни, без да губиш нито миг, в болницата на Гро-Кайу. Там ще намериш един умиращ, който е по-малко болен от тях. Защото този болен ти би могъл да спасиш, докато те, без да можеш да ги спасиш, ще те увлекат в падането си!
Писмото не носеше никакъв подпис, но Жилбер позна почерка на Калиостро.
В този момент влезе госпожа Кампан — този път през вратата, от която беше излязла кралицата.
Тя връчи на Жилбер една бележка, съдържаща следните думи:
Кралят моли господин Жилбер да изложи в писмен вид целия политически план, който току-що е изложил пред кралицата.
Кралицата, задържана от важна работа, съжалява, че не може да се върне при господин Жилбер. Така че ще е безполезно той да я чака по-дълго време.
Жилбер го прочете, замисли се за миг и поклащайки глава, прошепна:
— Безумци!
— Няма ли да ме накарате да предам нещо на Техни величества? — попита госпожа Кампан.
Жилбер даде на камериерката писмото без подпис, което току-що беше получил.
— Ето отговора ми — каза той.
И излезе.
116.
Без господар! Без господарка!
Преди да последваме Жилбер в онази болница в Гро-Кайу, където го викаха грижите около онзи страдащ непознат, препоръчан му от Калиостро, да хвърлим един последен поглед към Събранието, което щеше да се разпусне след приемането на тази конституция, чрез която беше отсрочено свалянето на краля от престола, и да видим каква полза ще извлече дворът от фаталната победа от 17 юли, която две години по-късно ще струва главата на Байи. После ще се върнем при героите на тази история, които изпуснахме за малко от поглед, понесени от политическата вихрушка, която ни принуждава да поднасяме пред очите на читателя тези големи улични безредици, в които индивидите изчезват, за да направят място на масите.
Видяхме опасността, която заплашваше Робеспиер, и знаем как благодарение на намесата на столаря Дюпле той се отърва от може би смъртоносния триумф, който щеше да му бъде устроен поради неговата популярност.
Докато той вечеря семейно в една малка трапезария, гледаща към задния двор, заедно със съпруга, съпругата и двете дъщери, неговите приятели, научили за гибелната опасност, на която е бил изложен, се безпокояха за него.
Тревожеше се най-вече госпожа Ролан. Преданото създание беше забравило, че е видяно и разпознато на олтара на родината и че рискува също толкова, колкото и другите. Тя започна с това, че прие у дома си Робер и госпожица Кералио. После, когато й казаха, че Събранието през същата тази нощ ще изготви обвинителен акт срещу Робеспиер, тя отиде в Маре, за да го предупреди, и като не го намери, се върна обратно на Кея на театинците при Бюзо.
Бюзо беше един от поклонниците на госпожа Ролан. На нея й беше известно цялото влияние, което имаше върху Бюзо. Затова и се обърна към него.
Бюзо незабавно предаде няколко думи на Грегоар. Ако нападнеха Робеспиер при фьойаните, Грегоар щеше да го защити там. Ако нападнеха Робеспиер в Събранието, той, Бюзо, щеше да го защити в Събранието. Това беше още по-похвално от негова страна, тъй като Грегоар не обичаше Робеспиер.
Грегоар отиде при фьойаните, а Бюзо в Събранието — не ставаше въпрос да бъде обвиняван нито Робеспиер, нито някой друг. Депутати и фьойани бяха изплашени от собствената си победа, изумени от кървавата стъпка, която бяха предприели в полза на роялистите. По липса на обвинение срещу хората, внесоха едно срещу клубовете.
Един член на Събранието поиска тяхното незабавно затваряне. За миг помислиха, че ще има единодушие по този въпрос. Но Дюпор и Лафайет протестираха — да се закрият клубовете, означаваше да се закрие и клубът на фьойаните. Лафайет и Дюпор ни най-малко не бяха изгубили илюзиите си относно силата, която това оръжие поставяше в ръцете им. Те мислеха, че фьойаните ще заменят якобинците и чрез тази огромна машина те ще направляват духа на Франция.