— Ама какво съм им направила, Боже мой? — питаше се тя, мъчейки се да прикрие смущението си с усмивка. — И защо ме мразят така?
Изведнъж погледът й се спря с ужас на един човек, стоящ прав до една от колоните, поддържащи галерията. Този човек я гледаше с ужасяваща втораченост.
Това беше човекът от замъка Таверне, човекът от завръщането от Севър, човекът от градината в Тюйлери, това беше човекът със заплашителните думи и тайнствените ужасни действия!
Веднъж спрели се върху този човек, очите на кралицата не можеха да се отместят. Той упражняваше върху нея обаянието на змията върху птичката.
Спектакълът започна. Кралицата направи усилие, разруши магията и успя да извърне глава, за да гледа към сцената. Играеха „Непредвидени събития“ от Гретри.
Но каквито и усилия да правеше Мария-Антоанета, за да отвлече мислите си от тайнствения мъж, въпреки волята й и сякаш под въздействието на някаква магнетична сила, по-силна от волята й, тя се обръщаше и хвърляше уплашен поглед в тази посока.
А мъжът беше непрестанно на същото място, неподвижен, сардоничен, насмешлив. Това беше една съдбоносна, интимна мъчителна натрапчива мисъл, нещо подобно на навечерие преди нощен кошмар.
Впрочем нещо като електричество се плискаше из залата. Тези две страни със сдържан гняв нямаше да пропуснат да се сблъскат, както в бурните августовски дни два облака, идващи от двата края на хоризонта, и като тези два облака щяха да хвърлят светкавици, гръмотевици.
Най-накрая се представи случай. Госпожа Дюгазон, тази очарователна жена, която даде името си на едно актьорско амплоа, пееше дует с тенора и в този дует тя казваше тези стихове:
Храброто създание се устреми към предния край на сцената, вдигна очи и ръце към кралицата и хвърли фаталната провокация. Кралицата разбра, че бурята е на път да се разрази. Тя се обърна изплашена и очите й неволно се прехвърлиха на човека до колоната. Тя помисли, че го вижда как прави заповеден знак, на който се подчинява целият партер. И наистина в един-единствен, в един страшен глас партерът извика:
— Без господар! Без господарка! Свобода!…
Но при този вик ложите и галериите отвърнаха:
— Да живее кралят! Да живее кралицата! Да живеят завинаги нашият господар и нашата господарка!
— Без господар! Без господарка! Свобода! Свобода! — ревна за втори път партерът.
После, след като войната беше обявена двустранно, започна борбата.
Кралицата нададе вик на ужас и затвори очи. Тя чувстваше, че няма повече сили да гледа този демон, който изглеждаше като крал на безредието, като дух на разрушението.
В същия миг офицерите от Националната гвардия я обкръжиха, правейки с телата си укритие за нея, и я измъкнаха навън от залата. Но по коридорите продължи да я преследва викът:
— Без господар! Без господарка! Без крал! Без кралица!
Отнесоха я припаднала до колата й. Това беше последният път, когато кралицата отиде на представление.
На 30 септември Учредителното събрание чрез бюлетина на председателя си Type обяви, че е изпълнило задачата си и приключва заседанията си.
Ето в няколко реда резултата от неговата работа, която продължи две години и четири месеца:
пълна дезорганизация на монархията;
организиране на народна власт;
премахване на всички привилегии на благородничеството и духовенството;
постановени един милиард и двеста милиона съкровищни бона;
ипотека срещу националните богатства;
призната свобода на вероизповеданията;
освобождаване от монашески обет;
отменени заповедите за заточение;
установено равенство при заемане на обществени длъжности;
премахване на вътрешните митници;
създаване на Националната гвардия;
и най-накрая гласуване на конституцията и подлагането й на приемане от страна на краля.
Би трябвало да имат твърде тъжни предвиждания, за да помислят — кралят или кралицата на Франция, — че трябва повече да се боят от Събранието, което ще се събере, отколкото от това, което току-що се беше разотишло.