Това беше малка компенсация за онова унижение, от което видяхме как кралицата горчиво се оплакваше.
Без да бъде приет публично и с блясъка на една тържествена аудиенция, този път Барнав не бе подложен на предпазните мерки, които дотогава изискваше присъствието му в Тюйлери. Той беше много блед и изглеждаше много тъжен. Тази тъга и бледност поразиха кралицата.
Тя го прие права, въпреки че й беше известно уважението, което хранеше към нея младият адвокат и че беше съвсем сигурна, че ако седне, той изобщо няма да постъпи така, както бе постъпил председателят Труе, виждайки, че кралят не става.
— Е, какво, господин Барнав — каза тя, — ето че сте доволен, кралят послуша мнението ви и се закле в конституцията.
— Кралицата е много добра — отвърна Барнав, покланяйки се, — щом казва, че кралят се е вслушал в мнението ми. Ако това мнение в същото време не беше и мнение на император Леополд и принц Дьо Кониц, може би Негово величество би бил изложен на по-голямо колебание, преди да предприеме тази стъпка, която при все това единствено би могла да спаси краля, ако кралят можеше…
Барнав се спря.
— Можеше да бъде спасен… Нали така, господине? Това искахте да кажете? — подхвана кралицата, пристъпвайки към въпроса с онази смелост и бихме могли да добавим, дързост, които й бяха присъщи.
— Опазил ме Бог, госпожо, да ставам пророк на подобно нещастие! И все пак, преди да напусна Париж, преди да се отдалеча завинаги от кралицата, не бих искал нито твърде много да отчайвам Ваше Величество, нито пък да й оставям твърде много надежди.
— Вие напускате Париж, господин Барнав? Вие се отдалечавате от мен?
— Работата на Събранието, чийто член бях, приключи, госпожо, и понеже Събранието реши, че нито един член на Учредителното събрание не бива да участва в Законодателното, вече нямам никаква причина да остана в Париж.
— Дори и тази, да ни бъдете полезен, господин Барнав?
— Дори и тази, да ви бъда полезен, госпожо. Защото в действителност от днес или по-скоро от вчера, аз вече не мога да ви бъда полезен с нищо.
— О, господине! — каза кралицата. — Вие нямате твърде високо мнение за себе си.
— Уви, не, госпожо! Преценявам се и се намирам твърде слаб… Измервам се и се намирам за твърде незначителен… Онова, което представляваше силата ми, сила, която коленопреклонно умолявах монархията да използва като лост, беше моето влияние в Събранието, ръководното ми положение при якобинците. Беше в края на краищата моята така трудно придобита популярност. Но Събранието се разтури, якобинците станаха фьойани и много се страхувам, да не би фьойаните да са изиграли твърде лош номер, отделяйки се от якобинците… Най-накрая, госпожо, моята популярност…
Барнав се усмихна още по-тъжно, отколкото първия път.
— Най-накрая моята популярност е загубена!
Кралицата изгледа Барнав и един странен проблясък, който приличаше на триумфална светкавица, премина през очите й.
— Е, какво пък, господине — каза тя, — виждате, че популярността се губи.
Барнав въздъхна. Кралицата разбра, че току-що е допуснала една от онези привични за нея малки жестокости.
Действително, ако Барнав бе загубил популярността си, ако за това беше достатъчен един месец, ако беше принуден да сведе глава пред думите на Робеспиер, чия беше грешката? Не беше ли на тази фатална монархия, която повличаше всичко, до което се докоснеше, със себе си в бездната, където пропадаше самата тя? Не беше ли на ужасната съдба на Мария-Антоанета, която, както Мария Стюарт приличаше на нещо като ангел на смъртта, обричащ на гроб всички онези, пред които се явяваше?
Така че тя се върна назад към собствените си постъпки и признателна на Барнав, че й е отвърнал с една проста въздишка, когато би могъл да й отговори с изпепеляващите думи: „За какво загубих популярността си, госпожо, ако не заради вас?“, подхвана:
— Но вие все пак няма да заминете, нали, господин Барнав?
— Разбира се — каза Барнав, — ако кралицата ми нареди да остана, ще остана, както остава под знамето войникът, когото са пуснали в отпуск и когото задържат заради битката. Но ако остана, знаете ли какво ще стане, госпожо? Вместо да бъда слаб, ще бъда предател!
— Как така, господине? — учуди се леко уязвена кралицата. — Обяснете ми — не ви разбирам.
— Ще ми позволи ли кралицата да я поставя не само лице в лице с положението, в което се намира, но и с това, в което ще се окаже?
— Направете го, господине. Свикнала съм да надничам в бездните и ако толкова лесно ми се замайваше главата, отдавна да съм паднала там.
— Кралицата гледа може би на Събранието, което се оттегля, като на неприятел?
— Нека разделим нещата, господин Барнав. В това Събрание имах и приятели. Но вие няма да отречете, че мнозинството беше настроено враждебно към монархията.