Тогава Жилбер довърши лечението. Като отряза косите, докъдето беше възможно, той приближи двата ръбеца на раната, съедини ги с панделчици от котешки черва и нареди да поставят болния в почти седнало положение с гръб, но не с глава, подпряна на възглавниците.
Чак тогава, след като привърши с всичко, той попита Питу как е дошъл в Париж и как така се е оказал на точното място, за да окаже помощ на Бийо.
Нещата бяха прости — след изчезването на Катрин и заминаването на мъжа й стрина Бийо, която никога не сме показвали пред читателите ни като много силна духом, беше изпаднала в нещо като идиотизъм, който непрекъснато нарастваше. Тя живееше, но по един съвсем механичен начин и всеки ден някаква пружина от бедната човешка машина или се отпускаше, или се чупеше. Тя говореше с все по-малко думи. Докато най-накрая престана изобщо да говори и легна болна. И доктор Рейнал беше заявил, че има само едно нещо на света, което би могло да извади стрина Бийо от това смъртно вцепенение — да види дъщеря си. Питу веднага беше предложил да замине за Париж, или по-скоро беше заминал, без да предложи услугите си.
Благодарение на дългите крака на капитана от Националната гвардия от Арамон, осемнайсетте левги, които отделяха родното място на Дьомустие от столицата, се превърнаха само в една разходка.
Наистина Питу бе тръгнал в четири часа сутринта и между седем и половина и осем часа вечерта беше пристигнал в Париж.
Питу сякаш беше предопределен да пристига в Париж за големите събития.
Първия път беше дошъл, за да присъства на превземането на Бастилията и да вземе участие. Втория път — за да присъства на федерацията през 1790 година, а третия път пристигаше в деня на клането на Марсово поле.
Така че попадна на разбунтувания Париж. Впрочем той беше свикнал да вижда Париж в това състояние. Още от първите групи, които срещна, той научи какво е станало на Марсово поле.
Байи и Лафайет бяха накарали да стрелят по народа. Народът ги проклинаше с всичка сила. Питу ги смяташе за светии! Намираше ги смъкнати от олтарите им и прокълнати. Той не разбираше абсолютно нищо.
Единственото, което разбра, беше, че на Марсово поле е имало борба, клане, убийства по повод на някаква патриотична петиция и че Жилбер и Бийо трябвало да са там.
Макар че Питу, казано на прост език, беше глътнал осемнайсет левги, той удвои бързината на крачките си и пристигна на улица „Сен Оноре“ в апартамента на Жилбер.
Докторът се беше прибирал, но не бяха виждали Бийо.
На Марсово поле, впрочем, казваше прислужникът, който даде сведения на Питу, било осеяно с мъртви и ранени. Може би Бийо беше между едните или другите.
Марсво поле, покрито с мъртви и ранени! Тази новина учуди Питу не по-малко, отколкото беше учуден, че Байи и Лафайет, тези два идола на народа, са стреляли по него.
Марсово поле покрито с мъртви и ранени! Питу не можеше да си представи това. Онова Марсово поле, което той самият беше помагал да подравняват през деветдесета година, което в спомените му беше изпълнено със светлини, радостни песни и весели фарандоли, покрито с мъртви и ранени! Защото поискали да празнуват като предишната година юбилея от превземането на Бастилията и на федерацията! Това беше невъзможно!
Как в течение на една година онова, което беше причина за радост и триумф, се беше превърнало в повод за бунт и клане?
Какво главозамайване беше обзело през изминалата година главите на парижаните?
Ние казахме, че през тази година дворът, благодарение на влиянието на Мирабо, благодарение на създаването на клуба на фьойаните, благодарение на подкрепата на Байи и Лафайет, благодарение най-накрая на реакцията от бягството във Варен, беше възвърнал изгубената си власт. И тази власт се изразяваше в траур и клане.
Седемнайсети юли беше отмъщение за пети и шести октомври.
Така че, както беше казал доктор Жилбер, монархията и народът бяха спечелили по един манш — оставаше да се разбере кой ще спечели решаващия.
Ние видяхме как, обзет от всички тези мисли, никоя от които, впрочем, не можа да окаже влияние и да забави хода му, нашият приятел Анж Питу, все така облечен в униформата си на капитан от Националната гвардия на Арамон, пристигна на Марсово поле по моста на Луи XV и улица „Грьонел“ точно навреме, за да попречи Бийо да бъде изхвърлен като мъртвец в реката.
Спомняме си, от друга страна, че когато Жилбер беше при краля, той получи едно писмо без подпис, но разпозна почерка на Калиостро, в което имаше следния пасаж:
Така че остави там тези двама осъдени, които на подбив все още наричат крал и кралица, и се върни, без да губиш нито миг, в болницата на Гро-Кайу. Там ще намериш един умиращ, който е по-малко болен от тях. Защото този болен ти вероятно можеш да спасиш, докато те, без да можеш да ги спасиш, ще те увлекат в падането си!