Цяла седмица тя не се отдели от леглото на майка си, освен за да отиде до люлката на детето си.
През нощта на осмия срещу деветия ден, докато девойката бдеше при възглавието на леглото на умиращата, която подобно на потъващ кораб, потапящ се все по-дълбоко в морето, малко по малко се оставяше да бъде погълната от вечността, вратата на стаята на госпожа Бийо се отвори и на прага се появи Питу.
Той пристигаше от Париж, откъдето беше тръгнал сутринта, както му беше навик.
Като го видя, Катрин потрепери. За миг тя помисли да не би баща й да е умрял. Но лицето на Питу, без да е точно весело, не приличаше на лицето на човек, който носи новини за смърт.
Наистина Бийо се подобряваше, от четири или пет дни докторът гарантираше за него и в утрото на заминаването на Питу трябваше да бъде пренесен от болницата в Гро-Кайу при доктора.
От момента, в който Бийо престана да е в опасност, Питу бе обявил изричното си решение да се върне в Писльо. Той вече не се страхуваше за Бийо, а за Катрин.
Питу беше предвидил момента, когато ще съобщят на Бийо онова, което все още не бяха поискали да му съобщават, сиреч състоянието, в което се намираше жена му.
Той беше убеден, че в този момент, колкото и да е слаб, Бийо ще тръгне за Виле-Котре. И какво ще се случи, ако завари Катрин във фермата?…
Доктор Жилбер изобщо не беше скрил какво въздействие беше оказало на ранения влизането на Катрин и оставането й за миг до леглото на болния. Беше очевидно, че видението е останало в ума и паметта му, когато се беше събудил, като спомен от лош сън.
Постепенно, с възвръщането на разума, раненият беше започнал да хвърля около себе си погледи, които бяха преминали фазата от безпокойство към омраза.
Несъмнено очакваше всеки момент фаталното видение да се появи отново.
Впрочем той не бе казал нито дума. Нито веднъж не беше произнесъл името на Катрин. Но доктор Жилбер беше твърде задълбочен наблюдател, за да не се досети, да не разчете всичко.
Така че щом Бийо започна да оздравява, той тутакси изпрати Питу във фермата.
Питу разполагаше с два-три дни, за да отдалечи Катрин от фермата. Докторът не искаше да рискува още два-три дни да съобщи на оздравяващия лошата новина, донесена от Питу.
Той сподели своите страхове с Катрин с цялата тревога, която характерът на Бийо му вдъхваше на него самия. Но Катрин заяви, че дори ако баща й я убие при възглавницата на леглото на умиращата, тя няма да се махне, преди да е затворила очите на майка си.
Питу изстена дълбоко при това решение. Но не каза нито думица против него.
Така че остана там, готов, в случай на нужда, да застане между бащата и дъщерята.
Изминаха още два дни и две нощи. През тези два дни и две нощи животът на стрина Бийо сякаш отлиташе дъх след дъх.
Вече от десет дни болната не се хранеше. Поддържаха я само с вкарването от време на време на по някоя лъжица сироп в устата. Не можеха да повярват, че едно тяло може да живее с толкова малко. Вярно е, че това бедно тяло живееше толкова малко!
През нощта на десетия или единайсетия ден, в момента, когато всяко дишане изглеждаше, че е спряло, болната сякаш се съживи, ръцете й направиха няколко движения, устните и се размърдаха, очите се отвориха големи и втренчени.
— Майко! Майко! — извика Катрин.
И се хвърли към вратата, за да отиде да потърси детето си. Би могло да се каже, че Катрин теглеше със себе си душата на майка си — когато се върна, държейки малкия Изидор на ръце, умиращата направи едно движение, за да се обърне към вратата. Очите й бяха останали широко отворени и втренчени. При връщането на девойката очите хвърлиха една светкавица, устата нададе вик. Ръцете се протегнаха. Тогава стана едно странно събитие — стрина Бийо се повдигна от възглавницата си и протегна бавно двете си ръце над главата на Катрин и над сина й. После, след усилие, подобно на онова на младия син на Крез, каза:
— Деца мои, благославям ви!
И падна обратно на възглавницата, ръцете й се отпуснаха, гласът й затихна. Тя беше мъртва. Само очите й останаха отворени, сякаш бедната жена, не могла да й се нагледа приживе, беше поискала да гледа все още дъщеря си и от другата страна на гроба.
123.
В която абат Фортие изпълнява по отношение на стрина Бийо заплахата, която бе отправил пред леля Анжелик
Катрин благочестиво притвори очите на майка си, най-напред с ръка, а след това с устни.