Госпожа Клеман отдавна беше предвидила този час и предварително бе купила две вощеници.
Докато Катрин, цялата обляна в сълзи, отнасяше детето, което плачеше, и го приспиваше, давайки му гръдта си, госпожа Клеман запали двете вощеници от двете страни на възглавието на леглото, скръсти двете ръце на мъртвата на гърдите й, поставяйки едно разпятие между дланите й, и донесе на едно дървено столче купа със светена вода заедно с клонче чимшир от последната неделя на Цветница.
Когато Катрин влезе отново, на нея не й оставаше друго, освен да застане на колене до леглото на майка си с молитвеника си в ръка.
В това време Питу се зае с другите подробности около погребението, сиреч, не смеейки да отиде при абат Фортие, с когото, както си спомняте, беше в особени отношения, той отиде при клисаря, за да поръча заупокойна литургия, при носачите, за да ги предупреди за часа, в който трябваше да отнесат ковчега, и при гробокопача, за да му каже да изкопае гроб.
После оттам отиде в Арамон, за да предупреди своя лейтенант, своя младши лейтенант и своите трийсет и един души от Националната гвардия, че погребението на госпожа Бийо ще се състои на другия ден в единайсет часа сутринта.
Понеже приживе стрина Бийо не беше заемала нито обществена длъжност, нито имаше чин в Националната гвардия или в армията, съобщението, което Питу направи на хората си, разбира се, беше не официално, а неофициално. То бе по-скоро покана да се присъства на погребението, а не заповед.
Но всички много добре знаеха какво беше направил Бийо за тази революция, завъртяла главите и разпалила сърцата на всички. Много добре знаеха и каква опасност заплашва в момента Бийо, лежащ на легло от болка, ранен, докато защитаваше святото дело, за да не гледат на поканата като на заповед. Цялата национална гвардия на Арамон обеща на началника си да се яви непременно и доброволно с оръжието си на другия ден, точно в единайсет часа при дома на покойната.
Вечерта Питу се върна във фермата. При портата срещна дърводелеца, който беше донесъл ковчега на рамо. Питу инстинктивно проявяваше цялата сърдечна деликатност, която твърде рядко се среща у селяните и дори сред светските хора. Той скри дърводелеца и неговия ковчег в конюшнята и за да спести на Катрин гледката на тази погребална принадлежност и ужасния звук на чука, влезе сам.
Катрин се молеше в краката на леглото на майка си. Двете жени се бяха погрижили трупът да бъде измит и увит в савана си. Питу даде отчет как е оползотворил деня си и я покани да се поразходи и да вземе малко въздух. Но Катрин искаше да изпълни задълженията си докрай. Тя отказа.
— Ще бъде лошо за вашия малък Изидор да не излезе — каза Питу.
— Отнесете го и го разходете малко на въздух, господин Питу.
Катрин трябваше да има голямо доверие на Питу, за да му повери детето си, та било и за пет минути. Питу излезе, сякаш за да се подчини. Но след пет минути се върна обратно.
— Не иска да излезе с мен — каза той. — Плаче!
Наистина през отворените врати Катрин чуваше виковете на детето си. Тя целуна челото на трупа, чиито форми и дори чертите се различаваха през платното, и с раздвоени чувства на дъщеря и майка остави майка си, за да отиде при детето си.
Малкият Изидор наистина плачеше. Катрин го взе на ръце и следвайки Питу, излезе от фермата. След нея влязоха дърводелецът и неговият ковчег.
Питу искаше да накара Катрин да се отдалечи за поне половин час. Сякаш случайно той я заведе на пътя за Бурсон.
Този път бе така изпълнен със спомени за бедното момиче, че тя извървя половин левга, без да каже нито дума на Питу, слушайки различните гласове в сърцето си и отвръщайки им тихичко, както говореха те. Когато Питу реши, че погребалните приготовления са завършили, той каза:
— Госпожице Катрин, ще се връщаме ли във фермата?…
Катрин се пробуди от мислите си, сякаш от сън.
— О, да! — каза тя. — Вие сте много добър, скъпи мой Питу!
И тя пое по пътя към Писльо.
При завръщането им госпожа Клеман направи знак с глава на Питу, че приготовленията за погребението са приключени. Катрин се прибра в стаята си, за да сложи малкия Изидор да си легне. След като привърши с тази майчинска грижа, тя поиска да отиде и да заеме отново мястото си при възглавието на мъртвата. Но на прага на нейната стая тя намери Питу.
— Няма нужда, госпожице Катрин, всичко е свършено — каза той.
— Как така всичко е свършено?
— Да… В наше отсъствие, госпожице…
Питу се поколеба.
— В наше отсъствие дърводелецът…
— А! Ето защо настоявахте да изляза… Разбирам, добри ми Питу!
И Питу получи за награда от Катрин един признателен поглед.