Тези размисли, съобщени от Питу на господин Дьо Лонпре и от господин Дьо Лонпре на присъстващите, създадоха тягостно впечатление. Спогледаха се мълчаливо. После един глас каза:
— Е, добре, какво пък! Щом абат Фортие не иска да отслужи литургия, ще минем и без нея.
Този глас принадлежеше на Дезире Манике.
Дезире Манике беше известен с антирелигиозните си убеждения. Настъпи миг тишина.
Очевидно беше, че на събралите се им се струва твърде дръзко да минат без литургия.
И все пак те бяха преминали през цялата школа на Волтер и Русо.
— Господа — каза кметът, — да вървим във Виле-Котре. Във Виле-Котре ще се разбере всичко.
— Към Виле-Котре! — викнаха всички гласове.
Питу даде знак на четирима от своите хора. Прокараха цевите на две пушки под ковчега и вдигнаха мъртвата.
При портата ковчегът мина пред коленичилата Катрин и пред малкия Изидор, когото тя бе накарала да седне. После, след като ковчегът отмина, Катрин целуна прага, на който смяташе, че кракът й няма да стъпи повече, и като стана, каза на Питу:
— Ще бъда в колибата на дядо Клуис.
И тя се отдалечи бързо през двора на фермата и градините, които достигаха до дъното на една улица.
124.
В която абат Фортие вижда, че не винаги е толкова лесно да се удържи дадената дума
Шествието напредваше мълчаливо, образувайки дълга колона по пътя, когато изведнъж онези, които бяха в края на колоната, чуха зад себе си призивни викове. Те се обърнаха.
Един конник препускаше в силен галоп, идвайки откъм Ивор, сиреч по пътя от Париж.
Част от лицето му беше пресечена от две черни панделчици. Той държеше шапката си в ръка и сигнализираше да го изчакат. Както и останалите, Питу се обърна.
— Виж ти! — каза той. — Господин Бийо… Хубаво! Не бих искал да бъда в кожата на абат Фортие.
При името на Бийо всички се спряха. Конникът напредваше бързо и с напредването му и останалите, както Питу, бяха разпознали арендатора.
Стигнал до челото на шествието, Бийо скочи от коня си, хвърли юздите на врата му и след като каза много натъртено, така че всички да го чуят: „Добър ден и благодаря, граждани!“, той зае зад ковчега мястото на Питу, който в негово отсъствие водеше траурното шествие.
Един прислужник от конюшнята се зае с коня и го отведе обратно във фермата.
Всеки хвърляше любопитни погледи към Бийо.
Той беше малко отслабнал и блед. Част от челото му и очертанията на лявото му око бяха запазили възморав цвят от кръвоизлива. Стиснатите зъби и смръщените вежди говореха за мрачен гняв, който само чака момента, за да се излее навън.
— Знаете ли какво стана? — попита Питу.
— Знам всичко — отвърна Бийо.
Веднага щом Жилбер бе признал на арендатора в какво състояние се намира жена му, той беше наел един кабриолет, който да го откара чак до Нантьой.
После, тъй като конят не можеше да го отведе по-нататък, Бийо, както беше отслабнал, беше взел един пощенски кон. Бе го сменил в Левинян и пристигнал във фермата, когато шествието било излязло.
Тогава набързо госпожа Клеман му беше разказала всичко. Бийо се беше качил отново на коня. При извивката на зида бе забелязал шествието, разтеглило се по пътя, и го беше спрял с виковете си.
Сега, както казахме, той беше този, който със смръщени вежди, със заплашително свита уста и скръстени на гърдите ръце водеше траурното шествие. Вече мълчаливо и мрачно, шествието стана още по-мълчаливо и по-мрачно.
На влизане във Виле-Котре срещнаха една група хора, която зае своето място в шествието.
С напредването на шествието по улиците мъже, жени и деца излизаха от къщите, поздравяваха Бийо, който им отговаряше с кимване на глава и се вливаха в редиците, заемайки места отзад.
Когато шествието стигна площада, то вече наброяваше повече от петстотин души.
От площада се виждаше църквата.
Това, което бе предвидил Питу, се случи — църквата беше затворена.
Стигнаха до вратите й и спряха.
Бийо бе станал мъртвешки блед. Изражението на лицето му ставаше все по-заплашително.
Църквата и кметството бяха съседни. Органистът, който беше в същото време и портиер на кметството и който, следователно, зависеше едновременно и от кметството, и от абат Фортие, беше повикан и разпитан от господин Дьо Лонпре.
Абат Фортие бе забранил на всички служители на църквата да оказват съдействие при погребението. Кметът попита къде са ключовете от църквата. Те бяха у клисаря.