Но всички, които имаха добро сърце, здрав разум и любов към семейството; всички онези, които се опълчваха на това, омразата да замества състраданието, а отмъстителността — благодушието, в края на краищата, три четвърти от населението на града, бяха там, протестирайки не срещу Бога, не срещу религията, а срещу свещениците и техния фанатизъм.
Стигнаха до мястото, където трябваше да бъде гробът и където гробарите, без да знаят, че ще получат заповед да не копаят, бяха вече отбелязали мястото му. Бийо протегна ръка към Питу, който му подаде едната от правите лопати.
Тогава Бийо и Питу със свалени шапки, сред кръг от граждани без шапки като тях, се заеха да копаят под слънцето, изгарящо последните юлски дни, гроб на нещастното създание, което най-благочестиво и примирено от всички, би било твърде учудено, ако му кажеха приживе за какъв скандал ще стане причина след смъртта си.
Работата продължи един час и нито на единия от двамата работници не му дойде наум да се изправи, преди да са свършили.
През това време бяха потърсили въжета и когато работата приключи, те бяха готови.
Пак Бийо и Питу бяха тези, които спуснаха ковчега в гроба. Тези двама души изпълняваха така просто и естествено това задължение към онази, която го очакваше, че на никого от присъстващите не му дойде на ум да им предложи помощта си. Те биха погледнали като на светотатство, ако не ги бяха оставили да свършат всичко докрай.
Само при първите бучки от пръст, които задумкаха по дъбовия капак, Бийо прокара ръка по очите си, а Питу ги попи с ръкава си. Когато и това беше свършено, Бийо запрати далеч от себе си лопатата и протегна двете си ръце на Питу, който се хвърли на гърдите на арендатора.
— Бог ми е свидетел — каза Бийо, — че в твое лице прегръщам всички простички и големи добродетели, които има по земята — милосърдието, себеотрицанието и братството, и че обричам живота си на триумфа на тези добродетели!
После, протягайки ръка над гроба, каза още:
— Бог ми е свидетел, заклевам се във вечна война с краля, който накара да ме убият, с благородниците, които обезчестиха дъщеря ми, и със свещениците, които отказаха погребение на жена ми!
И обръщайки се към зрителите, изпълнени със симпатия, след тази тройна клетва, продължи:
— Братя! Ще бъде свикано ново събрание на мястото на предателите, които в този час заседават при фьойаните — изберете ме за представител в това събрание и ще видите как ще спазя клетвите си.
Всеобщ вик на одобрение отвърна на предложението на Бийо и от този час над гроба на жена му, ужасен олтар, достоен за ужасния обет, който беше приел, беше поставена кандидатурата на Бийо за Законодателното събрание. След това Бийо благодари на земляците си за симпатията, която му бяха показали в неговото приятелство и неговата омраза, и всички — граждани или селяни, се разотидоха по домовете си, отнасяйки в сърцата си този дух на революционната пропаганда, на която най-смъртоносните оръжия се осигуряваха от същите тези крале, благородници и свещеници, които трябваше да бъдат погълнати от революцията!
125.
Бийо депутат
Събитията, които току-що разказахме, оказаха голямо влияние не само върху жителите на Виле-Котре, но и върху стопаните от околните села. Обаче стопаните на ферми са голяма сила по време на избори. Всеки от тях държи по десет, двайсет, трийсет надничари и макар по онова време гласуването да беше двустепенно, изборите зависеха напълно от онези, които наричаха полски стопани. Всеки мъж, разделяйки се с Бийо, идваше да стисне ръката му и му казваше простичко двете думи:
— Бъди спокоен!
И Бийо се прибра във фермата наистина спокоен. Защото за пръв път съзираше един могъщ начин да си върне на благородничеството и на монархията злото, което му бяха причинили.
Бийо чувстваше, той не разсъждаваше, и неговото желание за отмъщение беше сляпо, както и ударите, които бе получил. Той се прибра във фермата, без да промълви нито дума за Катрин. Никой не можеше да каже дали е разбрал за краткото й пребиваване там. От една година насам той при никакви обстоятелства не беше произнасял името й. За него дъщеря му сякаш повече не съществуваше.
Не беше обаче така с Питу, това златно сърце! Той бе съжалил от дъното на душата си, че Катрин изобщо не бе могла да го обича. Но като видеше Изидор и се сравнеше с елегантния младеж, той прекрасно разбираше, че Катрин обича него.
Толкова беше завиждал на Изидор, но и не бе пожелавал нищо лошо на Катрин. Тъкмо обратното — той винаги я беше обичал с една дълбока, абсолютна преданост.