— И на мен също, госпожице, защото чувствам, че се задушавам.
Детето нямаше нужда от въздух. То добре си беше поело храната от майчината гръд и имаше нужда да поспи. Катрин го приспа на леглото си и подаде ръката си на Питу.
Пет минути по-късно те се разхождаха под големите дървета на гората, великолепен храм, издигнат от ръката на Господа на природата, неговата божествена, неговата вечна дъщеря.
Неволно тази разходка, по време на която Катрин се облягаше на ръката му, припомняше на Питу онази, която бе направил преди две години и половина в деня на Петдесетница, отвеждайки Катрин до балната зала, където, за негово голямо огорчение Изидор беше танцувал с нея.
Колко събития се бяха насъбрали през тези две години и половина и как, без да бъде философ на висотата на господин Волтер и господин Русо, Питу разбираше, че той и Катрин са само два атома, понесени от общия водовъртеж!
Но тези два атома, в своята незначителност, имаха както големите господари, както принцовете, както кралят, както кралицата, своите радости и скърби. Онзи воденичен камък, който се завърташе от ръката на Съдбата, стриваше корони и превръщаше на прах тронове, беше стрил и превърнал в прах щастието на Катрин — ни повече, ни по малко отколкото ако тя седеше на някой трон и носеше корона на главата си.
Накратко, ето след две години и половина разликата, която революцията, за която Питу бе допринесъл толкова много, без впрочем да знае какво прави, беше внесла в положението му.
Преди две години и половина Питу беше един беден селянин, прогонен от леля Анжелик, приютен от Бийо, покровителстван от Катрин, жертван заради Изидор.
Днес Питу беше сила — той имаше сабя на хълбока и еполети на раменете. Наричаха го капитан. Изидор бе убит и той, Питу, покровителстваше Катрин и детето й.
Този отговор на Дантон на човека, който го попитал: „С каква цел правите революция? — За да поставя отгоре това, което е отдолу и да поставя отдолу онова, което е отгоре!“, беше по отношение на Питу съвършено точен.
Но ние видяхме как въпреки всички тези мисли, които препускаха в главата му, добрият и скромен Питу не търсеше изгода от положението, а на колене умоляваше Катрин да му позволи да ги покровителства, нея и детето й.
От своя страна, Катрин, като всички страдащи сърца, в мъката си имаше много по-точна преценка, отколкото в радостта. Питу, който във времената на нейното щастие беше за нея само един добър момък и нищо повече, се превръщаше в святото създание, каквото беше наистина, сиреч в олицетворение на добротата, на чистосърдечието и предаността. От това следваше, че бидейки нещастна и имайки нужда от приятел, тя разбираше, че Питу е точно този приятел, който й беше необходим. Винаги приеман от Катрин с протегната към него ръка и с чаровна усмивка на устните, Питу започваше да води един живот, за който не бе и подозирал, дори в мечтите си.
В това време Бийо, все така безмълвен по отношение на дъщеря си, продължаваше да следва, вършейки домашната си работа, своята идея да бъде избран за депутат в Законодателното събрание. Само един човек можеше да го победи, ако имаше същите амбиции. Но изцяло отдаден на своята любов и щастие, граф Дьо Шарни, затворил се с Андре в замъка си в Бурсон, вкусваше радостите на един неочакван живот. Забравил за света, граф Дьо Шарни мислеше, че и светът е забравил за него. Той дори не мислеше за това.
Така че никой не се противопоставяше на избирането на Бийо в кантона на Виле-Котре. Бийо беше избран за депутат с огромно мнозинство.
След като бе избран, Бийо се зае да събере колкото му е възможно повече пари. Годината беше добра. Той даде дължимото на собствениците, запази своето, отдели колкото беше необходимо семе за посев, слама и сено за храна на конете и колкото бяха необходими пари за изхранването на хората му и една сутрин нареди Питу да дойде. Както бяхме казали, Питу от време на време правеше посещения на Бийо.
Бийо винаги приемаше с отворени обятия Питу, предлагайки му обяд, ако беше време за обяд, и вечеря, ако беше време за вечеря, чаша вино или сидър, ако беше час, по който се пие чаша сидър или вино.
Но никога Бийо не беше изпращал да търсят Питу. Така че Питу отиде във фермата не съвсем спокоен.
Бийо беше винаги сериозен. Никой не можеше да каже, че е видял усмивка да преминава по устните на арендатора от момента, когато дъщеря му напусна фермата. Е, добре, Бийо беше още по-сериозен от обичайното.
Все пак, както си му беше редът, той подаде ръка на Питу, стисна дори по-силно от обикновено ръката, която му подаде Питу, и я задържа в своите. Питу гледаше учудено арендатора.