— Предлагам — каза Кутон — не само да премахнем трона, но и да подчиним краля.
Избухнаха силни овации. Последствията от двайсети юни и десети август още отсега отекваха в тези ужасни ръкопляскания.
— Това е добре, граждани — каза Кутон. — Трите часа изминаха. Благодаря на краля на французите за това, че ни накара да чакаме. Не си губихме времето, докато чакахме.
Депутацията се върна в Тюйлери. Този път кралят я прие. Но го направи с предубеждение.
— Господа — каза той, — няма да мога до три дни да дойда в Събранието.
Депутатите се спогледаха.
— Тогава, сир — казаха те, — ще бъде на четвърти?
— Да, господа, ще бъде на четвърти — отвърна кралят.
И им обърна гръб.
На четвърти октомври кралят накара да предадат, че е болен и няма да се яви на заседание по-рано от седми. Това изобщо не попречи на четвърти, в отсъствието на краля, конституцията от 1791 година, сиреч най-значителното дело на предишното събрание, да бъде тържествено внесена в новото събрание. Законът беше заобиколен и пазен от дванайсетте най-възрастни депутати от Учредителното събрание.
— Хубаво! — каза един глас. — Ето ги дванайсетте старци от Апокалипсиса!
Архиварят Камю я носеше. Той се качи на трибуната и я показа на народа.
— Народе! — каза той като някой Мойсей. — Ето скрижалите на закона!
Тогава започна церемонията по клетвата.
Цялото Събрание премина тъжно и студено пред конституцията. Мнозина знаеха предварително, че тази безсилна конституция няма да просъществува и една година. Заклеха се заради клетвата, защото тази церемония им беше наложена.
Три четвърти от онези, които се заклеха, нямаха намерение да спазят клетвата си.
В това време слухът за приетите декрети се пръсна из Париж.
Никакво величество! Никакъв трон! Обикновен фотьойл от лявата страна на председателя. Това беше почти равносилно на думите: „Франция няма вече крал.“
Както винаги парите се уплашиха първи — ценните книжа паднаха. Банкерите започнаха да се страхуват.
На девети октомври се случи голяма промяна. Според новия закон вече нямаше командващ Националната гвардия.
На девети октомври Лафайет трябваше да подаде оставка и всеки един от командирите на легиони да командва поред. Определеният ден за заседание в присъствието на краля дойде. Както си спомняте, той беше седми. Кралят влезе.
Точно обратното на онова, което би могло да се очаква, тъй като влиянието на привилегиите все още беше голямо, при влизането на краля не само че станаха, не само че свалиха шапки, но и освен това избухнаха единодушни аплодисменти. Събранието извика: „Да живее кралят!“
Но в същия миг като че ли роялистите бяха поискали да отправят предизвикателство към новите депутати, трибуните извикаха:
— Да живее Негово величество!
Продължителен шепот се понесе по банките на представителите на нацията. Очите им се вдигнаха към трибуните, запазени за бившите представители на Учредителното събрание, откъдето се бяха разнесли виковете.
— Добре, господа — си рече Кутон. — Утре ще се заемем с вас.
Кралят направи знак, че иска да говори. Изслушаха го. Речта, която произнесе, беше майсторски написана от Дюпор
дю Тертър и предизвика голям ефект. Тя се въртеше около необходимостта да се поддържат редът и обединението чрез любовта към родината.
Пасторе председателстваше събранието. А той беше роялист. В своята реч кралят спомена също, че има нужда да бъде обичан.
— И ние също, сир — каза председателят, — имаме нужда да бъдем обичани от вас!
При тези думи цялата зала избухна в аплодисменти. В речта си кралят предполагаше, че революцията е свършила. За миг цялото събрание си помисли същото. Затова изобщо не ви беше необходимо, сир, да бъдете доброволно крал на свещениците и неволно крал на емигрантите!
Впечатлението, направено на Събранието, веднага се разнесе из Париж. Вечерта кралят отиде със семейството си на театър. Той беше посрещнат с гръм от аплодисменти. Мнозина плачеха и дори той, макар и малко податлив на подобна чувствителност, проля сълзи.
През нощта кралят написа на всички политически сили, за да им съобщи, че приема конституцията от 1791 година.
Впрочем вие знаете, че един ден, в момент на ентусиазъм, той се закле в тази конституция, дори преди да е завършена. На другия ден Кутон си спомни какво беше обещал на учредителите. Той съобщи, че иска да направи предложение, вече познаваха предложенията на Кутон. Настана тишина.
— Граждани — каза Кутон, — искам от това Събрание да премахне всяка следа от привилегии и следователно трибуните да бъдат отворени за публика.