— Госпожо, вие обичате брат си, нали?
— О! Към него не изпитвам любов, а обожание! — каза госпожа Елизабет.
— И вие сте склонна да му предадете един добър съвет, един съвет от приятел, нали?
— О, кажете! И ако съветът наистина е добър…
— От моя гледна точка е отличен.
— Тогава говорете! Говорете!
— Е, добре, когато неговият кабинет на фьойаните падне — а това ще стане скоро, — да направи кабинет изцяло от хората с онези червени калпаци, които толкова много плашат кралицата.
И като се поклони дълбоко на госпожа Елизабет, той излезе.
130.
Семейство Ролан
Предадохме разговора между кралицата и доктор Жилбер, за да прекъснем все пак малко монотонното течение на един исторически разказ и за да покажем не толкова сухо, както в една хронологична таблица, последователността на събитията и положението на партиите.
Министерството на Нарбон бе на власт три месеца. Една реч на Вернио го унищожи.
Също както Мирабо беше казал: „Виждам оттук прозореца…“ Вернио при новината, че руската императрица е сключила мир с Турция и че Австрия и Прусия са подписали на седми февруари в Берлин договор за отбранителен и нападателен съюз, се качи на трибуната и се провикна:
— И аз също мога да кажа, че от тази трибуна виждам двореца, където кроят контрареволюция, където подготвят маневри, за да ни предадат на Австрия… Дошъл е денят, когато можете да сложите край на това безочие и да засрамите заговорниците. Страхът и терорът често, в стари времена, са излизали от този дворец в името на деспотизма. Нека днес влязат там в името на закона!
И с могъщ жест великолепният оратор сякаш подгони пред себе си двете разчорлени създания Страх и Ужас. Но те наистина влязоха в Тюйлери, а Нарбон, издигнат от полъха на любовта, беше съборен от един повей на бурята. Това падане се случи в началото на март 1792 година.
И така само три месеца след срещата на кралицата с Жилбер един дребен на ръст, пъргав, буден, нервен човек, с одухотворено лице, на което искряха пълни с плам очи, на възраст петдесет и шест години, ако и да изглеждаше десетина години по-млад, с кафяв загар от биваците, беше въведен при Луи XVI.
Той беше облечен в униформа на бригаден генерал и остана само за миг сам в салона, където бе въведен. Скоро една врата се отвори и влезе кралят.
Това беше първият път, когато тези двама души се оказваха лице в лице един срещу друг.
Кралят хвърли към дребния човек тежък помътнял поглед, който все пак не беше лишен от наблюдателност. Дребният човек впери в краля поглед, изпълнен с недоверие и огън.
Никой не бе останал, за да обяви пристигането на новодошлия, което доказваше, че то е било оповестено предварително.
— Вие ли сте господин Дюмурие? — каза кралят.
Дюмурие се поклони.
— Откога сте в Париж?
— От началото на февруари, сир.
— Господин Дьо Нарбон ли ви накара да дойдете?
— Да, за да ми съобщи, че съм назначен в армията в Елзас под командването на маршал Люкнер и че ще командвам Безансонската дивизия.
— И вие все пак не заминахте?
— Сир, аз приех назначението. Но сметнах за свой дълг да отбележа пред господин Дьо Нарбон, че войната е пред прага (Луи XVI видимо потрепери) и заплашвайки да стане всеобща — продължи Дюмурие, без видимо да забележи потреперването на краля, — мислех, че ще е добре да се заемем с Юга, където можем да бъдем нападнати внезапно. Следователно ми се струва спешно да бъде изготвен план за отбрана на Юга и там да бъде изпратен един главнокомандващ с цяла армия.
— Да, и вие сте дали този план на господин Дьо Нарбон, след като сте съобщили за него на господин Жансоне и на повечето членове на Жирондата, нали?
— Господин Жансоне е мой приятел, сир, и като мой приятел мисля, че е приятел и на Ваше Величество.
— Тогава — каза кралят с усмивка — аз си имам работа с жирондист?
— Сир, вие си имате работа с един патриот, верен поданик на своя крал.
Луи XVI прехапа дебелите си устни.
— И за да служите по-добре на краля и на родината си, вие отказахте временно място на министър на външните работи?
— Сир, аз най-напред отговорих, че предпочитам пред едно временно или не временно министерство командния пост, който ми беше обещан. Аз съм войник, а не дипломат.
— А мен, точно обратното ме увериха, че сте и едното, и другото, господине — каза кралят.
— Оказали са ми твърде голяма чест, сир.
— И въз основа на това уверение аз настоявах.
— Да, сир, а аз продължих да отказвам въпреки голямото си съжаление, че не се подчинявам.
— И защо отказвате?
— Защото положението е тежко, сир. То току-що събори господин Дьо Нарбон и компрометира господин Дьо Лесар — значи всеки човек, който се мисли за важен, има правото да не се оставя да бъде използван или да бъде използван според стойността си. Обаче, сир, аз или струвам нещо, или не струвам нищо. Ако не струвам, оставете ме в неизвестността ми. Кой знае каква съдба ще ми отредите, като ме накарате да изляза от нея? Ако ли пък струвам нещо, не правете от мен министър за един ден, не ми давайте власт само за ден, а ми дайте нещо, на което да се опра, за да можете на свой ред вие да се опрете на мен. Нашите работи — простете, сир, Ваше Величество вижда, че превръщам неговите работи в свои, — нашите работи в чужбина са твърде неблагоприятни, за да могат да бъдат оправени с един временен министър. Тази временна мярка — извинете откровеността на войника (а никой не бе по-малко откровен от Дюмурие, но при известни обстоятелства той се мъчеше да изглежда такъв) — тази временна мярка ще бъде едно несръчно действие, срещу което ще се надигне и Събранието и заради което ще изгубя популярността си пред него. Ще кажа нещо повече — това временно назначение ще компрометира краля, който ще дава вид, че държи на бившия си министър и ще изглежда, че само чака сгоден случай, за да го върне.