— Носите ли писмата? — попита кралят Дюмурие.
— Да, сир.
И генералът извади четирите писма от джоба си.
— До кои сили са адресирани? — попита кралят.
— До Испания, Австрия, Прусия и Англия.
— Прочетете ги.
Дюмурие отново погледна към завесата и от движението й се убеди, че някой слуша.
С твърд глас той започна да чете писмата.
Министърът говореше от името на краля, но в смисъла на конституцията — без заплаха, но също така и без проява на слабост. Той обсъждаше истинските интереси на всяка сила по отношение на френската революция. Тъй като всяка от силите, от своя страна, се оплакваше от якобинските памфлети, той прехвърляше оскърбителното презрение върху онази свобода на печата, чието слънце бе накарало да разцъфтят толкова нечисти паразити, но в същото време бе дала богата жътва. Най-накрая той предлагаше мир от името на една свободна нация, чийто крал беше наследствен представител.
Кралят слушаше и отдаваше все по-голямо внимание на всяко следващо писмо.
— А! — каза той, когато Дюмурие свърши. — Не бях чувал досега нещо подобно, генерале.
— Ето как трябва винаги да пишат и да говорят министрите от името на кралете — каза Кайе дьо Жервил.
— Е, добре — подхвана кралят, — дайте ми тези писма. Те ще бъдат изпратени утре.
— Сир, куриерите са готови и чакат в двора на Тюйлери — каза Дюмурие.
— Бих желал да запазя по едно копие от тях, за да ги покажа на кралицата — каза кралят с известно смущение.
— Предвидил съм желанието на Ваше Величество — каза Дюмурие — и ето четири еднакви заверени от мен копия.
— Изпратете тогава писмата си — каза кралят.
Дюмурие отиде до вратата, през която беше влязъл. Там чакаше един адютант, на когото той връчи писмата. Миг по късно се чу галопът на няколко коня, които излизаха от двора на Тюйлери.
— Така! — каза кралят, отвръщайки на мисълта си, когато този значителен шум утихна. — А сега да видим какъв е нашият кабинет.
— Сир — заяви Дюмурие, — бих желал най-напред Ваше Величество да помоли господин Кайе дьо Жервил да остане един от нас.
— Вече го помолих — каза кралят.
— И аз съжалявам, че трябва да упорствам в отказа си, сир. Здравето ми от ден на ден се руши и имам нужда от почивка — проплака Кайе дьо Жервил.
— Чувате ли, господине? — каза кралят, обръщайки се по посока на Дюмурие.
— Да, сир.
— Е, добре — настоя кралят, — кажете вашите министри, господине?
— А дали Дьо Грав ще иска да остане с нас?
Дьо Грав протегна ръка.
— Сир — каза той, — езикът на господин Дюмурие току-що ви учуди със своята откровеност. Моят ще ви учуди още повече със своята скромност.
— Говорете, господине — каза кралят.
— Вижте, сир — подхвана Дьо Грав, измъквайки от джоба си лист хартия, — ето една малко строга, но твърде точна оценка, която ми оказа една жена с много заслуги — имайте добрината да я прочетете.
Кралят взе листа и го прочете.
Дьо Грав е на война. Той е един малък човек във всяко отношение — природата го е направила мек и боязлив. Неговите предразсъдъци командват гордостта му, докато сърцето му го вдъхновява да бъде любезен. От това следва, че в желанието си да угоди на всички, той наистина би постигнал нещо. Струва ми се, че го виждам как върви като придворен след краля, вдигнал високо глава над хилавото си тяло, показващ бялото на сините си очи, които не може да държи отворени след хранене, освен с помощта на три или четири чаши кафе. Говори малко, сякаш е сдържан, но в действителност това е, защото му липсват мисли и така здраво се е оплел в работите на своя департамент, че в един или друг ден ще поиска да се оттегли.
— Наистина — каза Луи XVI, който се бе поколебал да го прочете чак до края и бе го направил само поради настояванията на господин Дьо Грав, — ето една типично женска преценка. Да не би да е госпожа Дьо Стал?
— Не, това е по-силно от нейните работи. Това е от госпожа Ролан, сир.
— И вие казвате, господин Дьо Грав, че такова е и вашето мнение за самия вас?
— В много отношения, сир. Ще остана в министерството, докато въведа наследника си в течение на нещата, след което ще помоля Негово Величество да приеме оставката ми.
— Имахте право, господине. Ето един език, още по-учудващ от този на господин Дюмурие. Бих предпочел, ако непременно държите да се оттеглите, да получа наследника именно от вашите ръце.
— Щях да помоля Ваше Величество да ми позволи да му представя господин Серван, човек почтен във всеки смисъл на думата, със солидна закалка, с чисти нрави, строг като някой философ и добросърдечен като жена. Освен това, сир, той е патриот, храбър воин и бдителен министър.