— Ах! Ако повярвам в това, ще бъда почти утешен! — провикна се кралят.
— Така че, сир, аз смятам, че декретът е опасен за нацията, за краля, за Националното събрание и най-вече за своите автори, на които той ще бъде наказанието. И все пак моето мнение е, че не можете да направите друго, освен да го одобрите — той беше предизвикан от такава голяма злоба, че бих казал, сир, че зад това се крие жена!
— Госпожа Ролан, нали? Защо жените не шият и не плетат, вместо да се занимават с политика?
— Какво искате, сир! Госпожа Дьо Ментенон, госпожа Дьо Помпадур и госпожа Дю Бари ги накараха да загърбят старите навици… Декретът, както казвах, е бил предизвикан от дълбока злоба, обсъждан с ожесточение и приет с ентусиазъм. Всички са слепи по отношение на този нещастен декрет. Дори да му наложите своето вето, той пак ще бъде изпълнен. Вместо двайсет хиляди души, събрани по законов ред, които следователно могат да бъдат подчинени на заповеди, от провинциите ще дойдат по времето на празника на федерацията, който наближава, четирийсет хиляди души, които могат с един удар да съборят конституцията, Събранието и трона!… Ако бяхме победители, вместо да бъдем победени — добави Дюмурие, снишавайки глас, — ако бях имал предлог да направя Лафайет главнокомандващ и да поставя сто хиляди души под командването му, сир, щях да ви кажа: „Не приемайте!“ Но ние сме бити и отвън, и отвътре и аз ви казвам, сир: „Приемете!“
В този момент на вратата на краля се почука.
— Влезте! — заповяда Луи XVI.
Беше камериерът Тиери.
— Сир — каза той, — господин Дюрантон, министърът на правосъдието, иска да говори с Ваше Величество.
— Какво иска? Вижте, господин Дюмурие.
Дюмурие излезе. В същия миг завесата, която падаше пред вратата, водеща към покоите на кралицата, се повдигна и се появи Мария-Антоанета.
— Сир! Сир! — каза тя. — Бъдете по-твърд! И този Дюмурие е якобинец като другите! Не си ли беше сложил червения калпак? Колкото до Лафайет, вие знаете — бих предпочела да загина без него, отколкото да бъда спасена от него!
И понеже чу стъпките на Дюмурие, който се приближаваше до вратата, завесата падна отново и видението изчезна.
135.
Ветото
Едва завесата беше паднала, когато вратата се отвори.
— Сир — каза Дюмурие, — той иска да говори с вас за предложението на господин Вернио, ще гласуват декрета срещу свещениците.
— Охо! — каза кралят, ставайки. — Това е заговор. И какво съдържа този декрет?
— Ето го, сир. Господин Дюрантон ви го донесе. Помислих, че Ваше Величество ще ми окаже честта да сподели своето мнение с мен насаме, преди да го каже в съвета.
— Имате право. Дайте ми документа.
И с треперещ от вълнение глас кралят прочете декрета, с чийто текст читателят вече е запознат. След като го прочете, смачка листа и го запрати надалеч от себе си.
— Никога няма да одобря подобен декрет! — каза той.
— Извинете ме, сир — каза Дюмурие, — че още веднъж съм на мнение, противоположно на вашето.
— Господине — каза кралят, — аз може и да се колебая по въпросите на политиката, но по въпросите на религията — никога! По политически въпроси мисля с ума си, а умът може да сгреши. По религиозни въпроси съдя със съвестта си, а съвестта е непогрешима.
— Сир — подхвана Дюмурие, — преди година вие одобрихте декрета за клетвата на свещениците.
— Ех, господине! — извика кралят. — Бях принуден!
— Сир, върху него е трябвало да наложите своето вето. Вторият декрет е само следствие на първия. Първият декрет докара всички злини на Франция. Този е лекарството за тези злини. Той е твърд, но не жесток. Първият беше един религиозен закон. Той атакуваше свободата на мисълта по въпросите на вярата. Сега ви предлагат един политически закон, който засяга само сигурността и спокойствието на кралството. Това е сигурност за незаклетите свещеници срещу преследванията. Далеч от това да ги спасите чрез вашето вето, вие ще им отнемете помощта на един закон, ще ги изложите на опасност да бъдат изклани и ще подтикнете французите да станат техни палачи. И така, моето мнение, сир, е — извинете войнишката ми откровеност, — че след като сте направили, по мое мнение, грешката да одобрите декрета за клетвата на свещениците, вашето вето, приложено спрямо този втори декрет, който може да спре готовите да се пролеят порои от кръв, вашето вето, сир, ще натовари съвестта на Ваше Величество с всички престъпления, на които ще се отдаде народът.