— Но на какви престъпления, по-големи онези, които вече е извършил, искате да се отдаде народът? — каза един глас, който идваше от дъното на апартамента.
Дюмурие потрепера при този вибриращ глас — той разпозна металния тембър и акцента на кралицата.
— Ах, госпожо! — каза той. — Бих предпочел да свърша работата с краля.
— Господине — каза кралицата с горчива усмивка към Дюмурие и презрителен поглед към краля, — имам само един въпрос към вас.
— Какъв, госпожо?
— Мислите ли, че кралят трябва да понася повече заплахите на Ролан, оскърбленията на Клавиер и вероломствата на Серван?
— Не, госпожо — каза Дюмурие. — И аз съм възмутен като вас. Възхищавам се от търпението на краля и ако засегнем този въпрос, ще се осмеля да помоля краля да смени кабинета си.
— Целия ли? — подхвърли кралят.
— Да. Нека Ваше Величество ни отпрати и шестимата и да си избере, ако може да намери, хора, които не са от никоя партия.
— Не, не — каза кралят. — Искам вие да останете, вие и добрият Лакост, а също и Дюрантон. Но ми направете услугата да ме отървете от онези трима нахални бунтовници. Кълна се, господине, търпението ми се изчерпва.
— Стъпвате в опасна територия, сир.
— И вие ще отстъпите пред опасността? — каза кралицата.
— Не, госпожо — подхвана Дюмурие. — Само ще поставя условията си.
— Условията ви ли? — подхвърли високомерно кралицата.
Дюмурие се поклони.
— Кажете, господине — отвърна кралят.
— Сир — продължи Дюмурие, — аз съм прицел на ударите на трите съзаклятнически партии, които разделят Париж. Жирондисти, фьойани и якобинци гърмят по мен кой от кой по-силно. Аз напълно съм загубил популярността си и понеже някои нишки на властта могат да се задържат само чрез общественото мнение, не бих могъл да ви бъда наистина полезен, освен при едно условие.
— Какво е то?
— То е да се каже високо, сир, че аз и двамата ми колеги сме останали само за да бъдат одобрени двата декрета, които току-що са били приети.
— Това не може да стане! — провикна се кралят.
— Невъзможно! Невъзможно! — повтори кралицата.
— Отказвате ли?
— И най-жестокият ми враг няма да ми постави толкова тежки условия като тези, които вие ми поставяте — каза кралят.
— Сир — каза Дюмурие, — заклевам се в името си на благородник, в честта си на войник, че го смятам за необходимо за вашата безопасност.
После, като се обърна към кралицата, каза:
— Госпожо, ако не е заради вас, ако неустрашимата дъщеря на Мария-Терезия не само презира опасността, но и по примера на своята майка е готова да тръгне, за да я посрещне, помислете, госпожо, че не сте сама. Помислете за краля, помислете за децата си. Вместо да ги тласкате към бездната, присъединете се към мен, за да удържим Негово величество на ръба на пропастта, към която се е наклонил тронът! Ако смятах одобрението на двата декрета за необходимо преди Негово величество да е изразил пред мен своето желание да се отърве от тримата негодници, които му пречат — добави той, обръщайки се към краля, — преценете доколко, когато става въпрос да бъдат отпратени, го смятам за абсолютно необходимо. Ако уволните министрите, без да одобрите декретите, народът ще има два мотива, за да ви ненавижда — ще гледа на вас като на враг на конституцията, а уволнените министри ще минат в очите му за мъченици, а и не отговарям за това, дали в няколко дни от днес нататък най-тежки събития няма да поставят в гибелна опасност и короната, и живота ви. Колкото до мен, предупреждавам Ваше Величество, че не мога, дори за да му служа, да вървя, не бих казал против принципите си, но против убежденията си. Дюрантон и Лакост мислят като мен. Все пак аз нямам поръчение да говоря от тяхно име. Така че онова, което ме засяга, сир, ви го казах и ви повтарям, че няма да остана на съвета, освен ако Ваше Величество не одобри двата декрета.
Кралят направи жест на нетърпение. Дюмурие се поклони и се запъти към вратата. Кралят размени бърз поглед с кралицата.
— Господине! — каза тя. — Помислете колко е тежко за краля да одобри един декрет, който ще доведе в Париж двайсет хиляди негодници, които могат да ни изколят!
— Госпожо — рече Дюмурие, — опасността е голяма, зная това. Ето защо трябва да я погледнем в лицето, но не да я преувеличаваме. Декретът казва, че изпълнителната власт ще посочи сборния пункт на тези двайсет хиляди души, които не са всичките негодници. Той казва също, че военният министър се задължава да им назначи офицери и начин на организация.
— Но, господине, Серван е военен министър!
— Не, сир, военен министър от момента, в който Серван се оттегли, съм аз.