— Къде е Ролан?
— Дава аудиенции в Министерството на вътрешните работи.
— А вие какво ще правите през това време?
— Ще напиша едно писмо, с което ще ви запозная, като се върнете… Вървете.
— Вие наистина сте знаменитата богиня Разум, която философите призовават от толкова дълго време.
— И която съзнателните хора са намерили… Не се връщайте без Клавиер.
— Тази препоръка вероятно ще стане причина за известно закъснение.
— Имам нужда от един час.
— Работете! И нека духът на Франция ви вдъхновява!
Серван излезе. Едва вратата се беше затворила, когато госпожа Ролан вече седеше до бюрото си и пишеше следното писмо:
Сир,
Днешното състояние на Франция не може да продължи дълго време — това е едно кризисно състояние, в което насилието е достигнало най-висока степен. Всичко ще завърши с един скандал, който трябва да заинтересува Ваше Величество, доколкото засяга цялата империя.
Имайки честта да се радвам на доверието ви и да бъда поставен на един пост, на който ви дължа истината, ще се осмеля да ви го кажа. Това е едно задължение, наложено ми от самия вас.
Французите си съставиха една конституция, която създаде недоволства и бунтове. Мнозинството от нацията иска да я запази. То се е заклело да я защитава с цената на кръвта си и с радост вижда, че войната (гражданската!) му предлага един велик начин да я утвърди. При все това малцинството, хранещо надежди, обедини всичките си усилия, за да получи предимство. Оттам идва и тази междуособна борба между законите, тази анархия, от която стенат добрите граждани и която зложелателите имат грижата да използват като повод, за да клеветят новия режим. Оттам е и предизвиканото навсякъде разделение, защото никъде няма безразлични. Нужни са или триумфът, или отмяната на конституцията. Действа се, за да бъде подкрепена или свалена. Ще се въздържа да разглеждам каква е самата конституция, за да разсъждавам само върху онова, което обстоятелствата изискват, и поглеждайки въпроса, доколкото е възможно отстрани, ще потърся онова, което би могло да се очаква и което е подходящо да бъде поощрено.
Ваше Величество се радва на големи пълномощия, които смята, че принадлежат на монархията. Израснал с мисълта, че трябва да ги запази, той не може да гледа с удоволствие как му ги отнемат. Желанието да накара да му ги върнат е също толкова естествено, както и съжалението, когато вижда тяхното унищожаване. Неговите чувства, които принадлежат на природата на човешкото сърце, е трябвало да влязат в сметките на враговете на революцията. Тези настроения не могат да убягнат на нацията и подхранват недоверието у нея. Ваше Величество има постоянно пред себе си алтернативата да се поддаде на първоначалните си навици, на личните си вълнения или да направи жертвите, продиктувани му от философията и изисквани от необходимостта, от което следва, че или трябва да насърчава бунтовниците, безпокоейки нацията, или да я умиротвори, присъединявайки се към нея. Всичко има своя край и този на нерешителността е дошъл.
Може би Ваше Величество би могъл да се присъедини откровено към онези, които твърдят, че реформират конституцията? Или пък великодушно да се обрече без всякакви резерви на нейния триумф? Това е истинският въпрос, на който настоящото състояние на нещата прави решението неизбежно.
Колкото до онзи метафизичен въпрос дали французите са узрели за свободата, неговото обсъждане сега не води до нищо. Защото не става въпрос да се преценява какво ще стане с нас след един век (от днес нататък), а да се види на какво е способно сегашното поколение.
Декларацията за правата на човека стана едно политическо евангелие, а Френската конституция — религия, за която народът е готов и на смърт. И така увлечението е стигнало дотам, че понякога заменя закона. И когато той не е достатъчно рестриктивен, за да удържи смутителите на реда, гражданите си позволяват да ги накажат сами. Това е причината, поради която имотите на емигрантите или на лицата, за които се знае, че принадлежат към тяхната партия, са подложени на опустошение, вдъхновявано от отмъстителността. Затова толкова департаменти бяха принудени да вилнеят срещу свещениците, които общественото мнение беше обявило за виновни, и те бяха превърнати в негови жертви.
В този сблъсък на интереси всички чувства придобиха оттенъка на страст. Родина не е само една дума, която въображението разкрасява. Това е едно същество, на което се принасят жертви, към което човек се привързва все повече всеки ден поради грижите, които създава всеки ден, и което е обичано заради онова, което е, а не заради онова, което се надяваме да бъде. Всички посегателства над нея са начин да бъде разпален ентусиазмът към нея.