Почти от цял час Събранието чуваше този шум, когато пратеници на множеството дойдоха да изискат от името на упълномощилите ги благоволението да преминат пред нея.
Вернио поиска да приемат това. Но в същото време предложи да се изпратят шейсет депутати, които да пазят двореца.
Жирондистите също искаха кралят и кралицата да бъдат изплашени, но не искаха да им бъде причинено зло.
Един фьойан оспори предложението на Вернио, казвайки, че подобна предпазна мярка ще бъде оскърбителна за народа на Париж.
Не се ли криеше надежда за престъпление зад това престорено доверие?
Одобрението беше дадено и народът от предградията щеше да премине въоръжен през залата.
Веднага се отвориха вратите, за да направят път на трийсетте хиляди петиционери. Преминаването под строй започна по обед и свърши чак в три часа.
Тълпата беше получила първата част от онова, което желаеше — тя премина под строй пред Събранието и прочете своята петиция. Оставаше й да отиде и да поиска одобрението от краля.
Щом Събранието беше приело депутацията, имаше ли начин кралят да не я приеме? Кралят сигурно не беше по-голям от председателя, щом когато кралят идваше да го види, за него имаше фотьойл, подобен на председателския!
Така че кралят беше отговорил, че ще приеме петицията да му бъде поднесена от двайсет души. Народът никога не беше мислил да влиза в Тюйлери — той разчиташе, че депутатите му ще влязат, докато той преминава под прозорците. Всичките тези знамена със заплашителни девизи щяха да накарат краля и кралицата да ги видят през стъклата на прозорците.
Всички врати, водещи към двореца, бяха затворени. В двора, както и в градините на Тюйлери, имаше три полка, два ескадрона жандармерия, няколко батальона от Националната гвардия и четири оръдия.
Кралското семейство виждаше от прозорците тази видима защита и изглеждаше твърде спокойно. В това време тълпата, все така без лоши намерения, искаше да й бъде отворена желязната врата, която водеше към насипа Фьойан. Офицерите, които я охраняваха, отказаха да отворят без заповед от краля.
Тогава трима общински служители поискаха да преминат, за да отидат да поискат такава заповед. Пропуснаха ги.
Монжоа, авторът на „Историята на Мария-Антоанета“, е запазил техните имена.
Това бяха Буше-Рьоне, Буше Сен-Совьор и Муше; Муше, онзи дребен мирови съдия от Маре, изкривен, куц, с криви крака и ръст колкото джудже, с огромния трицветен ешарф.
Те бяха приети в двореца и отведени при краля. И Муше беше този, който заговори.
— Сир — започна той, — събран народ върви съобразно със закона и под защитата на закона. Не бива да се безпокоите. Мирни граждани са се събрали, за да отправят една петиция към Националното събрание и искат да устроят гражданско празненство по случай клетвата, произнесена в павилиона за игра на топка през 1789 година. Тези граждани искат да минат по насипа Фьойан, където не само са затворени железните врати, но и едно заредено оръдие им препречва достъпа. Идваме да поискаме, сир, тази желязна врата да бъде отворена и да ни бъде предоставена възможността да преминем свободно.
— Господине — отвърна кралят, — по ешарфа ви виждам, че сте общински служител. Значи вие трябва да следите законът да се изпълнява. Ако го смятате за необходимо, за да извадите Събранието от положение, накарайте да отворят вратите на насипа Фьойан. Нека гражданите преминат по този насип и излязат през вратите при конюшните. Разберете се по този въпрос с главнокомандващия на гвардията и най-вече го направете така, че да не бъде смутено общественото спокойствие.
Тримата общинари се поклониха и излязоха, придружени от един офицер, натоварен да удостовери, че заповедта да бъдат отворени вратите е дадена лично от краля. Отвориха вратите.
След като бяха отворени, всеки искаше да влезе. Започнаха да се задушават. Знае се какво е тълпа, която се задушава — това е пара, която избухва и разрушава.
Вратите към насипа Фьойан изпращяха, сякаш решетките бяха от тръстика. Тълпата си отдъхна и се пръсна радостна из градината. Бяха забравили да отворят вратите откъм конюшните. Като откри тези врати затворени, тълпата премина пред националните гвардейци, строени срещу фасадата на двореца. После излезе през вратите към кея и тъй като трябваше общо взето да се прибере в предградието си, поиска да премине през малките врати при Карусел. Те също бяха затворени и охранявани.
Но тълпата смазана, блъскана, мамена, започна да се ядосва.
Пред ръмженето й малките врати се отвориха и тълпата се разля по огромния площад.