Това беше толкова по-красиво от негова страна, защото знаеше за отвращението на краля и за омразата на кралицата към него: „Предпочитам да бъда погубена от Петион, отколкото да бъда спасена от Лафайет!“, казваше тя.
Може би той идваше не толкова за да прояви самохвалство като някой младши лейтенант, колкото да отвърне на едно предизвикателство. Тринайсет дни преди това той беше писал едновременно и на краля, и на Събранието: на краля, за да го окуражи в съпротивата му, а на Събранието — за да го заплаши, ако продължи да го напада.
— Той е твърде безочлив сред армията си — беше казал един глас. — Ще видим дали ще държи същия език, когато е сам сред нас.
Тези думи бяха предадени на Лафайет в лагера му в Молбьож. Може би тези думи бяха истинската причина за пътуването му до Париж.
Той се качи на трибуната сред аплодисментите на едни, но също така и сред ръмженето и заплахите на други.
— Господа — каза той, — упрекнаха ме, че съм написал писмото си от шестнайсети юни от лагера си. Беше мой дълг да протестирам срещу това обвинение в страхливост, да изляза от тази почетна крепост, която предаността на войските издига около мен и да се явя сам пред вас. Освен това една още по-силна причина ме призова. Насилията от двайсети юни събудиха отвращението на всички добри граждани и най-вече на армията. Офицерите, подофицерите и войниците правят само едно. Получих от всички корпуси обръщения, изпълнени с преданост към конституцията и омраза срещу бунтовниците. Спрях тези прояви. Заех се да изразя лично чувствата на всички. Говоря ви като гражданин. Време е да гарантираме конституцията, да осигурим свободата на Националното събрание и тази на краля, както и тяхното достойнство. Умолявам Събранието да разпореди изстъпленията от двайсети юни да бъдат смятани като измяна на нацията. Да бъдат взети ефикасни мерки, за да се осигури уважението към всички конституционни власти и в частност вашата и на краля и да се даде на армията уверение, че към конституцията няма да има никакви посегателства отвътре, докато храбрите французи проливат кръвта си за защита на границите!
Гаде беше станал бавно при заключителната част от речта на Лафайет. Сред аплодисментите, които я посрещнаха, хапливият оратор от Жирондата вдигна ръка в знак, че иска да отговори. Когато Жирондата искаше да използва стрелите на иронията, Гаде беше този, на когото връчваше лъка, а Гаде трябваше само да извади случайно някоя от стрелите в колчана си.
Едва затихна шумът от последните аплодисменти, когато беше заменен от неговия тръпнещ глас.
— От момента, в който видях господин Лафайет — провикна се той, — през ума ми мина една много утешителна мисъл: „И така, казах си, ние вече нямаме външни врагове. И така, казах си, австрийците са победени. Ето го господин Лафайет, който идва да ни съобщи новината за победата си и за тяхното разбиване!“ Илюзията не продължи дълго — нашите врагове са си все същите — външните опасности, които ни заплашват, не са се променили. А господин Лафайет все пак е в Париж! Създавал се орган от почтени хора в армията? Кои са тези почтени хора? Как е могла тази армия да го реши? Но нека най-напред господин Лафайет ни покаже разрешението си за отпуск!
При тези думи Жирондата разбра, че вятърът ще се обърне към нея. И наистина, едва те бяха произнесени и бяха приети с гръм от аплодисменти. Тогава се надигна един депутат и каза от място:
— Господа, вие забравяте за кого говорите и какъв е въпросът. И вие най-вече забравяте кой е Лафайет! Лафайет е най-големият син на френската свобода. Лафайет жертва за революцията богатството си, благородството си, живота си!
— А така! — извика един глас. — Това, което казвате, прилича на погребална реч!
— Господа — каза Дюко, — свободата на обсъжданията е потисната, тъй като в залата присъства един генерал, който е външен човек за Събранието.
— И това не е всичко! — провикна се Вернио. — Този генерал е напуснал поста си пред лицето на неприятеля. На него, а не на един обикновен бригаден генерал, когото той е оставил на свое място, беше поверен корпусът, който той командва. Нека разберем дали е напуснал армията без разрешение и ако е напуснал без разрешение, да бъде арестуван и съден като дезертьор.
— Това беше целта на въпроса ми — каза Гаде — и подкрепям предложението на Вернио.
— Подкрепяме! Подкрепяме! — викнаха всички от Жирондата.
— Да направим поименно гласуване! — каза Жансоне.