— Как да му вдъхнем пристъп на ярост или на ужас? — попита Шабо.
— За това и мисля — каза Гранжньов, — но и вярвам, че съм открил тайната.
Шабо се приближи до него. По интонацията на гласа на своя другар той беше разбрал, че ще му предложи нещо ужасно.
— Но — продължи Гранжньов — дали ще намеря също така и човека, способен на решителността, необходима за подобно действие?
— Говори — каза Шабо с твърд тон, който не трябваше да остави съмнение у колегата му. — Аз съм способен на всичко, за да съборя онова, което мразя, а аз мразя кралете и свещениците!
— Е, добре — каза Гранжньов, — като хвърлих поглед към миналото, видях, че при люлката на всяка революция е имало чиста кръв, от онази на Лукреций до тази на Сидни. За държавниците революциите са една теория. За народите — революциите са отмъщение. Обаче, ако искаш да подтикнеш множеството към отмъщение, трябва да му покажеш жертва — и тази жертва дворът отказва да ни даде. Е, добре, да я дадем сами за каузата ни!
— Не разбирам — каза Шабо.
— Е, добре, трябва някой от нас, някой от онези, които са най-много известни, някой от най-ожесточените, някой от най-чистите, да падне под ударите на аристократите.
— Продължавай.
— Трябва този, който ще падне, да е член на Националното събрание, за да вземе Събранието отмъщението в свои ръце. В края на краищата трябва тази жертва да бъда аз!
— Но аристократите няма да те ударят, Гранжньов — те добре се пазят!
— Знам това. Ето защо казвам, че трябва да се намери решителен човек…
— За да направи какво?
— За да ме прободе.
Шабо отстъпи крачка назад. Но Гранжньов го хвана за ръката.
— Речта ми нищо не струва, животът ми е безполезен за свободата, докато, обратното, смъртта ми ще й бъде от полза. Трупът ми ще бъде знамето на въстанието и аз ти го казвам…
Гранжньов с буен жест протегна ръка към Тюйлери.
— Трябва този дворец и онези, които са в него, да изчезнат в една буря!
Шабо гледаше Гранжньов и тръпнеше от възхищение.
— Е, какво? — настоя Гранжньов.
— Е, добре, възвишени Диогене — каза Шабо, — гаси фенера: Човекът е намерен!
— Тогава да решим всичко — каза Гранжньов — и нека всичко се свърши още тази вечер. Тази нощ ще се разхождам сам тук (бяха срещу малките врати на Лувъра) на най-пустото и най-мрачното място… Ако се страхуваш, че ръката ще те подведе, предупреди двама други патриоти — аз ще им направя знак, за да ме разпознаят.
Гранжньов вдигна и двете си ръце във въздуха.
— Те ще ме промушат и аз ти обещавам, че ще падна, без да издам никакъв вик.
— Това е добре — каза Шабо. — До тази нощ!
И двамата странни съзаклятници си стиснаха ръцете и се разделиха.
Гранжньов се прибра у дома си и направи завещанието си, на което сложи дата отпреди една година и вписа като място на съставяне Бордо.
Шабо отиде да вечеря в Пале Роаял. След вечерята влезе в дюкяна на един ножар и купи нож. На излизане от ножаря погледът му падна върху афишите на театрите.
Госпожица Кандей играеше — монахът знаеше къде да намери Вернио. Той отиде в „Комеди-Франсез“, качи се в ложата на хубавата актриса и откри там нейния обичаен двор: Вернио, Талма, Шение, Дюгазон.
Кандей играеше в две пиеси. И Шабо остана чак до края на спектакъла.
После, когато спектакълът свърши, хубавата актриса се преоблече и Вернио се приготви да я придружи до улица „Ришельо“, където тя живееше, Шабо се качи след колегата си в колата.
— Имате да ми казвате нещо, Шабо? — попита Вернио, който разбираше, че капуцинът иска нещо да говорят.
— Да… Но бъдете спокоен, няма да ви бавя.
— Казвайте веднага тогава.
Шабо извади часовника си.
— Не му е времето — каза той.
— А кога ще настане време?
— В полунощ.
Хубавата Кандей потръпваше от този тайнствен диалог.
— Успокойте се — каза Шабо, — Вернио няма от какво да се страхува, само родината се нуждае от него.
Колата стигна до жилището на актрисата. Жената и двамата мъже останаха мълчаливи. При вратата на госпожица Кандей Вернио попита:
— Ще се качите ли?
— Не, вие ще дойдете с мен.
— Но къде го отвеждате, Боже мой? — попита актрисата.
— На двеста крачки оттук и след четвърт час ще бъде свободен, обещавам ви.
Вернио стисна ръката на хубавата си любовница, направи й знак, за да я успокои, и се отдалечи с Шабо по улица „Траверсиер“.
Двамата пресякоха улица „Сен Оноре“ и поеха по улица „Дьо л’Ешел“. На ъгъла на тази улица монахът сложи ръка на рамото на Вернио, а с другата му показа един човек, който се разхождаше покрай пустите стени на Лувъра.