Поздрав на французите от осемдесет и трите департамента! — казваше Неподкупният. — Поздрав на марсилците! Поздрав на могъщото непобедимо отечество, което събира около себе си своите деца в дните на опасност и в дните на празници! Да отворим домовете си за нашите братя!
Граждани, не сте ли се стекли за една безполезна церемония на побратимяване и една излишна клетва? Не, вие идвате при вика на нацията, която ви зове, заплашена отвън, предадена отвътре! Нашите вероломни вождове вкарват армиите ни в клопка. Нашите генерали уважават територията на австрийския тиран и опожаряват градовете на нашите белгийски братя. Едно друго чудовище, Лафайет, дойде да оскърби в лицето Националното събрание. Унижавана, заплашвана, оскърбявана — дали тя все още съществува? Толкова атентати разбудиха нацията и вие дойдохте. Онези, които приспиват народа, ще се опитат да ви съблазнят. Избягвайте техните ласки, избягвайте масите им, където се пие умереност и забрава на дълга. Пазете вашите подозрения в сърцата си. Съдбоносният час ще удари! Ето го олтара на родината. Ще страдате ли, ако подлите идоли застанат между вас и свободата, за да узурпират преклонението, което й е дължимо? Нека да даваме клетва само на родината в безсмъртните ръце на царя на природата. На това Марсово поле всичко ни припомня за престъпването на клетвата от нашите врагове. Ние не можем да стъпим и на някое място, което да не е опръскано с невинната кръв, която проляха! Пречистете тази земя, отмъстете за тази кръв и не напускайте очертанията на това място, преди да сте решили със сърцето си спасението на родината!
Беше трудно да се обясни по-категорично. Никога съвет за убийство не е бил даван с по-ясни думи. Никога не са били проповядвани кървави репресии с по-ясен и настойчив глас.
И, забележете, това беше Робеспиер, предпазливият трибун, мъглявият оратор, който със сладникавия си глас казваше на пратениците на осемдесет и трите департамента: „Приятели мои, ако ми вярвате, кралят трябва да бъде убит!“
В Тюйлери се страхуваха, а най-вече се страхуваше кралят. Бяха убедени, че двайсети юни не е имал друга цел, освен убийството на краля в някое стълкновение и че ако престъплението не е извършено, това се дължи чисто и просто на смелостта на краля, който се бе наложил над убийците си.
Във всичко това имаше нещо вярно.
Обаче онова, което казваха всички придворни, които бяха останали, на двамата осъдени, както наричаха краля и кралицата, беше, че убийството, което не сполучи на 20 юни, е отложено за 14 юли.
Дотолкова бяха убедени, че умоляваха краля да си сложи един нагръдник, за да може първият удар с нож или попадението на първия куршум да бъдат омекотени и неговите приятели да имат време да му дойдат на помощ.
Уви! Андре вече я нямаше при кралицата, за да й помогне, както първия път в нощната работа, и за да отиде в полунощ да изпита с трепереща ръка в един отдалечен ъгъл на Тюйлери, така, както бе направила във Версай, здравината на копринената броня.
За щастие бяха запазили нагръдника, който кралят при своето първо пътуване до Париж беше опитал, за да направи удоволствие на кралицата и после бе отказал да си го слага.
Само че кралят бе следен така отблизо, че не можеха да разчитат и на един миг, в който да го накарат да я облече отново и да поправят недостатъците, които биха могли да намерят. Госпожа Кампан го носи три дни под роклята си.
Най-накрая една сутрин, когато беше в спалнята на кралицата, а кралицата още лежеше, кралят влезе, свали бързо дрехите си, докато госпожа Кампан заключваше вратите, и изпробва нагръдника. След като го изпробва, кралят притегли госпожа Кампан към себе си и й каза съвсем тихо:
— Направих онова, което направих, само за да е доволна кралицата. Няма да ме убият, Кампан, бъдете спокойна. Плановете им са променени и трябва да очаквам друг род смърт. Във всеки случай елате при мен, като излезете от кралицата. Имам нещо да ви доверя.
Кралят излезе.
Кралицата бе видяла разговора, без да го чуе. Тя проследи краля с неспокоен поглед и когато вратата се затвори след него, попита:
— Кампан, какво ви казваше кралят?
Потънала в сълзи, госпожа Кампан се хвърли на колене пред леглото на кралицата, която й протегна двете си ръце и повтори високо онова, което кралят й бе казал съвсем тихо.
Кралицата тъжно поклати глава.
— Да — каза тя, — това е мнението на краля и аз започвам да мисля така. Кралят твърди, че това, което става във Франция, е повторение на онова, което е станало в Англия през последния век. Той непрестанно чете историята на нещастния Чарлз, за да се държи по-добре, отколкото е сторил това кралят на Англия… Да, да, страхувам се от един процес срещу краля, скъпа Кампан! Колкото до мен, аз съм чужденка и мен ще ме убият… Уви! Какво ще стане с бедните ми деца?