Марсилците и гренадирите от Фий-Сен-Тома се опипваха като неприятели. Започнаха с размяната на ругатни, после на удари. При първата кръв, която потече, марсилците викнаха: „На оръжие!“, скочиха към пушките си, подредени на пирамиди, и заредиха и поставиха байонетите.
Парижките гренадири отлетяха назад при този първи удар. За щастие зад тях бяха Тюйлери и решетките на оградата му. Мостът Турнан подпомогна бягството им и се вдигна пред техните врагове.
Бегълците намериха убежище в апартаментите на краля. Преданието твърди, че кралицата се погрижила със собствените си ръце за един ранен.
Федератите, марсилци, бретонци, дофиноазци и други, наброяваха пет хиляди и представляваха сила не с числото си, а с вярата си.
В тях беше духът на революцията.
На 17 юли те изпратиха едно обръщение до Събранието.
Вие обявихте родината в опасност — казваха те. — Но не я ли поставяте самите вие в опасност, продължавайки да оставяте ненаказани предателите?… Преследвайте Лафайет, прекратете пълномощията на изпълнителната власт, уволнете директориите на департаментите, обновете съдебната власт.
На 3 август Петион повтори същото искане; Петион, който със своя леден глас поиска в името на конституцията да бъде призован народът на оръжие.
Вярно е, че зад себе си имаше два дога, които го хапеха по прасците: Дантон и Сержан.
— Парижката община — каза Петион — разобличава пред вас изпълнителната власт. За да бъдат излекувани болежките на Франция, трябва да се атакува коренът им и да не се губи нито миг… Ние бихме желали да можем да поискаме за кратко отстраняване на Луи XVI — конституцията се противопоставя на това. Той непрестанно призовава конституцията. Ние на свой ред ще я призовем и ще поискаме свалянето му от престола.
Чувате ли кралят на Париж да разобличава краля на Франция, кралят на Кметството да обявява война на краля на Тюйлери!
Събранието се отдръпна пред страховитата мярка, която му предлагаха.
Въпросът за свалянето от престола беше отложен за девети август.
На осми Събранието заяви, че няма основания за обвинение срещу Лафайет.
Събранието отстъпваше.
Какво ли щеше да реши на другия ден по предложението за сваляне от престола? Щеше ли и Събранието също да застане срещу народа?
Нека внимава! Не знае ли то, непредпазливото, онова, което става?
На трети август — същия ден, в който Петион дойде да иска свалянето на краля от престола, предградието Сент Марсо се умори да умира от глад в тази борба, която не беше нито мир, нито война. Събранието изпрати депутати в секцията Кенз-Вен и накара да попитат братята им от предградието Сен Антоан:
— Ако тръгнем към Тюйлери, тръгвате ли с нас?
— Ще тръгнем! — отговориха те.
На четвърти август Събранието осъди въстаническата прокламация на секцията Моконсей.
На пети Комуната отказа да публикува декрета.
Изобщо не се оказа достатъчно кралят на Париж да обяви война на краля на Франция. Ето че и Комуната се противопостави на Събранието.
Всички слухове за това противопоставяне стигаха до марсилците. Марсилците имаха пушки, но нямаха патрони. С голям шум те поискаха патрони — не им дадоха.
На четвърти вечерта, един час след като се пръсна слухът, че Събранието е осъдило бунтовните действия на секцията Моконсей, двама млади марсилци се явиха в кметството.
Там бяха само двама общински служители: Сержан, човекът на Дантон, и Панис, човекът на Робеспиер.
— Какво искате? — попитаха двамата магистрати.
— Патрони! — отвърнаха двамата младежи.
— Има изрична забрана да се раздават — каза Панис.
— Забрана да се раздават патрони? — подхвана един от марсилците. — Но ето, че часът на битката наближава, а ние нямаме с какво да влезем в нея!
— Значи ни накарахте да дойдем в Париж, за да ни изколят? — извика другият.
Първият извади пистолет от джоба си. Сержан се усмихна.
— Заплашвате ли, млади човече? — каза той. — Със заплахи изобщо няма да стреснете двама служители на Комуната!
— Кой говори за заплахи и стряскане? — каза младежът. — Този пистолет не е за вас — той е за мен!
И като опря пистолета в челото си, каза:
— Барут! Патрони! Или, честна дума на един марсилец, ще си пръсна мозъка!
Сержан имаше артистично въображение и сърце на французин — той почувства, че викът, току-що нададен от младежа, е вик на цяла Франция.
— Панис, да внимаваме! — каза той. — Ако този младеж се самоубие, кръвта му ще падне върху нас!
— Но ако им отпуснем патрони въпреки заповедта, залагаме главите си!