— Вижте!
Действително Жилбер забеляза, че в стените са пробити тесни бойници и можеха да предложат на гарнизона едно първоначално укрепление, от което убийците да разстрелват народа.
После, ако това първо укрепление бъдеше преодоляно, гарнизонът щеше да се оттегли вътре в Тюйлери, където всяка врата водеше към някой двор, но и в страничните постройки. Така че патриотите, които се осмеляха да навлязат в дворовете, щяха да се окажат под тристранен огън.
— Какво ще кажете за това, господине? — попита кралицата. — Все така ли бихте посъветвали господин Барбару и неговите петстотин марсилци да се захванат с това начинание?
— Ако съветът ми можеше да бъде чут от толкова фанатизирани хора, каквито са, госпожо, щях да отида при тях така, както дойдох при вас. Идвам да поискам от вас да не чакате нападението. От тях щях да поискам да не нападат.
— И вероятно нямаше да ви обърнат внимание?
— Както и вие не ми обръщате внимание, госпожо. Уви! В това е нещастието на човечеството — непрекъснато иска съвети, за да не ги следва.
— Господин Жилбер — каза кралицата, усмихвайки се, — вие забравяте, че съветът, който бяхте така добър да ни дадете, не е по ничие ходатайство…
— Вярно е, госпожо — каза Жилбер, отстъпвайки крачка назад.
— Което ни кара да ви бъдем още по-признателни — добави кралицата, протягайки ръка на доктора.
Бледа усмивка на съмнение цъфна на устните на Жилбер. В този момент коли, натоварени с тежки дъбови талпи, влизаха съвсем явно в дворовете на Тюйлери, където ги очакваха хора, под чиито дрехи на буржоа се разпознаваха военните. Тези хора караха да бъдат разрязани с трион талпите по дължина и с дебелина три палеца.
— Знаете ли какви са тези хора? — попита кралицата.
— Ами, както ми изглежда, инженери — отвърна Жилбер.
— Да, господине, и както виждате, се приготвят да блиндират прозорците, оставяйки само бойници за стрелба.
Жилбер изгледа тъжно кралицата.
— Какво има, господине? — попита Мария-Антоанета.
— Ах! Искрено ви моля, госпожо, да накарате ума си да сдържа устата да не произнася тези думи.
— Какво искате, господине! — отвърна кралицата. — Има обстоятелства, при които на жените се налага да се правят на мъже, това е тогава, когато мъжете…
Кралицата се спря.
— Ами, в края на краищата — каза тя, довършвайки не толкова изречението, колкото мисълта си, — този път кралят е решил.
— Госпожо — каза Жилбер, — от мига, в който сте се решили на ужасни крайности, в които виждам, че намирате вашата вратичка за спасение, се надявам, че сте защитили подстъпите към двореца от всички страни. Така например галерията към Лувъра…
— Наистина, подсетихте ме… Елате с мен, господине. Искам да се уверя, че дадената от мен заповед се изпълнява.
И кралицата отведе Жилбер през апартаментите до тази врата на Павилиона на Флора, която водеше към картинната галерия. Вратата се отвори и Жилбер видя работниците, заети да прекъснат галерията на една ширина от двайсет стъпки.
— Ето вижте — каза кралицата.
После, като се обърна към офицера, надзираващ тази работа, му каза:
— Е, какво става, господин Д’Ервили?
— Всичко е наред, госпожо, ако бунтовниците ни оставят двайсет и четири часа, ние ще бъдем готови.
— Мислите ли, че те ще ни оставят двайсет и четири часа, господин Жилбер? — попита кралицата доктора.
— Ако има нещо да става, госпожо, то ще бъде на десети август.
— На десети? В петък? Лош ден за размирици, господине! Мисля, че бунтовниците биха имали разум да изберат някоя неделя.
И тя тръгна пред Жилбер, който я последва. На излизане от галерията срещнаха един офицер с генералска униформа.
— Е, какво, господин Манда — попита кралицата, — дадохте ли нарежданията си?
— Да, госпожо — отвърна главнокомандващият, разглеждайки с безпокойство Жилбер.
— О! Можете да говорите пред господина — каза кралицата, — господинът е приятел.
И като се обърна към Жилбер, попита:
— Нали, докторе?
— Да, госпожо, и то един от най преданите ви! — отвърна Жилбер.
— Това е друго нещо… — каза Манда. — Един корпус от Националната гвардия, разположен в Кметството, и друг при Пон Ньоф ще пропуснат бунтовниците да минат и докато господин Д’Ервили и неговите благородници и господин Майардоз с неговите швейцарци ги посрещнат фронтално, те ще им отрежат пътя за отстъпление и ще ги смажат изотзад.
— Както виждате, господине — каза кралицата, — вашият десети август няма да бъде двайсети юни!
— Уви, госпожо! — каза Жилбер. — Наистина от това се страхувам.