Рьодерер замълча.
— За врагове, господине, предпочитам тези, които ще ни нападнат отпред и посред бял ден, отколкото онези, които ще ни съсипят изотзад и в тъмнината!
— Е, добре, госпожо, тогава вие решавайте: вървете срещу народа или отстъпвайте към Събранието.
— Да отстъпваме? Но нима сме толкова лишени от защитници, че ще бъдем принудени да отстъпваме още дори преди да сме открили огън?
— Бихте ли желали, госпожо, преди да вземете някакво решение, да чуете доклада на човек, който е компетентен и познава силите, с които можете да разполагате?
— Вебер, иди ми потърси някой от офицерите от двореца, било господин Майардоз, било господин Дьо ла Шесне, било…
Тя щеше да каже: „Било господин Дьо Шарни“. Но се спря.
Вебер излезе.
— Ако Ваше Величество се приближи до прозореца, ще може сама да прецени.
С видимо отвращение кралицата направи няколко крачки към прозореца, дръпна завесите и видя Карусел и дори Кралския двор, изпълнени с хора с пики.
— Боже мой! — извика тя. — Ама какво правят там тези хора?
— Казах на Ваше Величество, че преговарят.
— Но те са влезли чак в двора на двореца!
— Помислих, че е мой дълг да спечеля време, за да дам на Ваше Величество един миг, за да вземе решение.
В този момент вратата се отвори.
— Елате! Елате! — извика кралицата, без да знае към кого се обръща.
Шарни влезе.
— Ето ме, госпожо — каза той.
— А! Това сте вие! Тогава няма какво да ви питам, защото преди малко вие ми казахте какво ни остава да направим.
— И според господина ви остава?… — попита Рьодерер.
— Да умрем! — каза кралицата.
— Както виждате, онова, което аз ви предлагам, е за предпочитане, госпожо.
— О, кълна се в душата си, че не знам! — каза кралицата.
— Какво предлага господинът? — попита Шарни.
— Да отведе краля в Събранието.
— Това съвсем не е смърт — каза Шарни, — но е срам!
— Чувате ли, господине! — каза кралицата.
— Да видим — каза Рьодерер, — няма ли средно решение на въпроса?
Вебер излезе напред.
— Зная, че е твърде дръзко от моя страна да вземам думата в подобна компания. Но може би моята преданост ме вдъхновява… Ако се задоволите да поискате от Събранието да изпрати една депутация, която да бди за безопасността на краля?
— Е, добре, така да бъде — каза кралицата, — съгласна съм с това… Господин Дьо Шарни, ако одобрите това предложение, моля ви, отидете да го изложите на краля.
Шарни се поклони и излезе.
— Следвай графа, Вебер, и ми съобщи отговора на краля.
Вебер излезе след графа.
Присъствието на Шарни, студен, важен, предан, беше, ако не за кралицата, поне за жената един толкова жесток упрек, че тя не можеше да го види отново, без да потръпне.
Освен това може би тя имаше и някакво ужасно предчувствие за онова, което щеше да се случи.
Вебер се върна.
— Кралят приема, госпожо — каза той, — и господата Шампион и Дежоли отиват веднага в Събранието, за да отнесат искането на Негово величество.
— Ама погледнете! — каза кралицата.
— Какво, госпожо? — попита Рьодерер.
— Какво правят те там?
Обсадителите бяха заети да ловят швейцарци.
Рьодерер погледна. Но преди да беше имал време да си създаде представа за онова, което ставаше, гръмна един пистолетен изстрел, който бе последван от страхотен залп.
Дворецът потръпна, сякаш разтърсен из основи.
Кралицата нададе вик, отстъпи една крачка, после, увлечена от любопитството, се върна при прозореца.
— О! Вижте! Вижте! — провикна се тя с пламнали очи. — Те бягат! Отстъпват безредно! Какви ги разправяхте вие, господин Рьодерер, че не сме имали друго спасение освен Събранието?
— Ще ми окаже ли Ваше Величество милостта да ме последва? — отвърна Рьодерер.
— Вижте! Вижте! — продължи кралицата. — Ето че швейцарците ги преследват… О! Карусел е свободен! Победа! Победа!
— Смирете се, госпожо — каза Рьодерер, — последвайте ме.
Кралицата дойде на себе си и последва синдика.
— Къде е кралят? — попита Рьодерер първия срещнат камериер.
— Кралят е в галерията на Лувъра — отвърна запитаният.
— Точно там исках да отведа Ваше Величество — каза Рьодерер.
Кралицата го последва, без да има и най-малка представа за намеренията на своя водач.
Галерията беше барикадирана на половината от дължината си и беше прекъсната на една трета така, че двестате или триста души, които я отбраняваха, можеха да отстъпят към Тюйлери посредством нещо като подвижен мост, който, блъснат от крака на последния бягащ, падаше от първия етаж на мецанина.
Кралят беше при един прозорец заедно с господата Дьо ла Шесне, Майардоз и петима или шестима благородници. Той държеше в ръката си далекоглед.