— Към Националното събрание! — извика той.
И като мислеше, че е следван от четиристотинте души, които оставаха, той се втурна по коридорите и по стълбата, която водеше към залата за заседания. На последното стъпало той срещна Мерлен.
— Какво правите тук с шпага в ръка, нещастнико? — каза му депутатът.
Господин Дьо Шоазьол се огледа наоколо — той беше сам.
— Приберете шпагата си в ножницата и вървете да намерите краля — каза му Мерлен. — Само аз ви видях, значи не ви е видял никой.
Какво стана с отряда, за който господин Дьо Шоазьол мислеше, че го следва?
Оръдейните изстрели и пушечната стрелба го принудиха да се завърти около себе си като вихрушка от сухи листа и го бяха последвали на терасата на оранжерията.
От терасата на оранжерията бегълците се втурнаха на площад „Луи XV“ и се насочиха към Гард-Мьобл, за да достигнат до булевардите или до „Шан-з-Елизе“.
Господин Дьо Виоменил, десетина благородници и пет швейцарци се укриха в двореца на посолството на Венеция, разположено на улица „Сен Флорантен“, където откриха отворена врата. Те се спасиха!
Остатъкът от колоната се опитваше да достигне до „Шан-з-Елизе“.
Два оръдейни изстрела с картеч бяха изстреляни от подножието на статуята на Луи XV и разделиха колоната на три разклонения. Едното побягна по булеварда и срещна жандармерията, която идваше заедно с батальона на Капуцините.
Бегълците помислиха, че са спасени. Господин Дьо Вилер, самият той бивш помощник-началник на жандармерията, изтича при един от кавалеристите с разтворени обятия, викайки: „Насам, приятели!“ Конникът извади пистолет от кобурите на седлото и му пръсна мозъка.
При тази гледка трийсет швейцарци и един благородник, бивш паж на краля, се хвърлиха към сградата на Марината. Там те се запитаха какво трябва да предприемат.
Трийсетте швейцарци бяха на мнение да се предадат и като видяха да се появяват осмина санкюлоти, оставиха на земята пушките си, викайки: „Да живее нацията!“
— Ах, предатели! — казаха санкюлотите. — Предавате се, защото сте заловени? Викате „Да живее нацията!“, защото си мислите, че този вик ще ви спаси? Не, няма пощада!
И в същото време двама швейцарци паднаха, единият поразен от удар с пика, а другият от пушечен изстрел. Главите им веднага бяха отрязани и набити на върховете на две пики.
Швейцарците, побеснели от смъртта на другарите си, хванаха отново пушките си и всички едновременно откриха огън. Седем от осемте санкюлоти паднаха.
Тогава швейцарците се втурнаха под свода на голямата порта, за да се спасят, и се оказаха срещу дулото на едно оръдие.
Те отстъпиха. Оръдието тръгна напред. Всички се събраха в един ъгъл на двора. Оръдието се завъртя около оста си, обърна дулото си към тях и стреля!
От двайсет и осем, двайсет и трима бяха убити.
За щастие почти в същото време и в мига, когато димът заслепяваше онези, които бяха стреляли, една врата се отвори зад петте останали швейцарци и бившия кралски паж.
Шестимата се устремиха през тази врата, която се затвори отново. Патриотите не видяха това подобие на английска врата, която ги лиши от възможността да пострелят по оцелелите. Те помислиха, че са убили всички, и се отдалечиха, мъкнейки оръдието си с триумфални викове.
Второто разклонение се състоеше от трийсетина войници и благородници. То беше командвано от господин Форестие дьо Сен-Вьонан. Обкръжен от всички страни на влизане на „Шан-з-Елизе“, водачът — начело на своите трийсет човека, с шпага в ръка, а те със затъкнати байонети на пушките — три пъти атакува един батальон, струпан в подножието на статуята. В тези три атаки той загуби петнайсет човека.
С другите петнайсет той се опита да мине през една поляна и да достигне „Шан-з-Елизе“. Един мускетен залп уби още осем от хората му. Седемте останали се пръснаха, преследвани от жандармеристите с размахани саби.
Господин Дьо Сен-Вьонан щеше да намери убежище в кафене „Амбасадьор“, когато един жандарм подкара коня си в галоп, прескочи рова, който отделяше алеята от големия път, и с пистолетен изстрел улучи в слабините нещастния командир.
Третото разклонение, съставено от шейсет човека, беше достигнало „Шан-з-Елизе“ и се придвижваше към Курбвоа, водено от инстинкта, който води гълъба при гълъбицата и овцата към пашата — в Курбвоа бяха казармите им.
Обкръжени от конна жандармерия и от народа, те бяха отведени в Кметството, където се надяваха да ги оставят на сигурно място. Две или три хиляди души, озверели, натъпкани на площад „Грев“, ги изтръгнаха от ескорта им и ги изклаха.
Един млад благородник, кавалерът Шарл д’Отишан, бягаше от двореца по улица „Дьо л’Ешел“ с по един пистолет във всяка ръка. Двама души се опитаха да го спрат — той ги уби и двамата. Полицията го залови и го помъкна към площад „Грев“, за да бъде тържествено екзекутиран.