— Господа — каза той — идвам от името на извънредната комисия да ви представя една твърде строга мярка. Но се обръщам към мъката, от която сте пропити, за да прецените колко важно е за благополучието на родината да я приемете начаса.
Националното събрание, преценявайки, че опасностите за родината са стигнали до връхната си точка, че злините, от които стене империята, идват основно от провалите, които са вдъхновени от поведението на ръководителя на изпълнителната власт в една война, предприета в негово име срещу конституцията и срещу националната независимост, че тези провали предизвикаха пожеланията от всички краища на империята за отнемане на властта, поверена на Луи XVI.
Преценявайки обаче, че законодателното тяло не иска посредством каквато и да било узурпация да увеличи властта си и че не може да изпълни по никакъв начин клетвата си към конституцията и твърдата си воля да спаси свободата, освен като призове суверенитета на народа.
Постановява следното:
Френският народ се приканва да сформира Национален конвент.
Ръководителят на изпълнителната власт временно е отстранен от изпълнение на функциите си; ще бъде предложен декрет в деня на назначаването на възпитател на принца наследник.
Плащането на цивилната листа ще бъде прекратено.
Кралят и кралското семейство ще останат в сградата на законодателното тяло, докато спокойствието в Париж бъде възстановено.
Департаментът ще подготви Люксембург за тяхна резиденция под охраната на гражданите.
Кралят изслуша този декрет с обичайната си безпристрастност. После се наведе от ложата на „Логограф“ и като се обърна към Вернио, когато той дойде да заеме председателското си място, му каза:
— Знаете ли, че онова, което току-що направихте, не е твърде съобразено с конституцията?
— Вярно е, сир — отвърна Вернио, — само че това е единственият начин да спасим живота ви. Ако не се съгласим със свалянето ви от престола, те ще ви вземат главата!
Кралят направи едно движение с устни и рамене, което означаваше: „Възможно е!“, и зае отново мястото си. В този момент стенният часовник, окачен над главата му, удари.
Той отброи всеки звън. После, когато утихна и последният, каза:
— Девет часът.
Декретът на Събранието съобщаваше, че кралят и кралското семейство ще останат в сградата на законодателното тяло, докато спокойствието в Париж бъде възстановено.
В девет часа квесторите забраха краля и кралицата, за да ги отведат в приготвеното за тях временно жилище.
Кралят направи знак, че иска да го изчакат за миг. Действително, занимаваха се с нещо, което не беше безинтересно за него — назначаваха министерски съвет.
Военният министър, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите бяха назовани — това бяха министрите, изгонени от краля: Ролан, Клавиер и Серван.
Оставаха правосъдието, Марината и външните работи.
Дантон беше назначен за министър на правосъдието, Монже на Марината, Лебрюн на външните работи. След като бе назован последният министър, кралят каза:
— Да вървим.
И като стана, излезе пръв.
Кралицата го последва. От излизането си от Тюйлери тя не беше изпила дори чаша вода.
Госпожа Елизабет, дофинът, принцесата, госпожа Дьо Ламбал и госпожа Дьо Турзел оформяха шествието.
Апартаментът, приготвен за краля, беше разположен на горния етаж в стария манастир на фьойаните — той бе обитаван от архиваря Камю и се състоеше от четири стаи.
В първата, която беше не нещо друго, а едно преддверие, служителите на краля, останали му верни в нещастието, се спряха.
Това бяха принц Дьо Поакс, барон Д’Обие, господин Дьо Сен-Парду, господин Дьо Гогела, господин Дьо Шамий и господин Юе.
Кралят взе за себе си втората стая.
Третата беше предложена на кралицата. Тя беше единствената, чиито стени бяха облепени с хартиени тапети. Влизайки, Мария-Антоанета се хвърли на леглото, хапейки възглавницата в плен на една болка, пред която онази, която се изпитва на колелото, не би била нещо особено.
Двете й деца останаха при нея.
Четвъртата стая, която беше съвсем тясна, остана за госпожа Елизабет, госпожа Дьо Ламбал и госпожа Дьо Турзел, които се настаниха както можаха.
На кралицата й липсваше всичко — пари, тъй като й бяха взели кесията и часовника в блъсканицата, която бе настанала при вратите на Събранието, бельо, тъй като разбирате, че тя не беше понесла нищо от Тюйлери.
Тя зае двайсет и пет луи от сестрата на госпожа Кампан и изпрати да й потърсят бельо от английското посолство.