Тя се осведоми — народът беше победител!
Какво беше станало с Шарни в тази ужасна битка? Тя го познаваше — трябваше да е излязъл с гърдите напред.
Тя отново се осведоми — казаха й, че почти всички швейцарци са били убити, но че почти всички благородници се били спасили.
Тя зачака.
Шарни можеше да се върне някак преоблечен, на Шарни можеше да му се наложи да бяга незабавно — конете бяха впрегнати и така се хранеха.
Конете и колата чакаха господаря. Но Андре знаеше, че каквато и опасност да го заплашва, господарят няма да тръгне без нея.
Тя накара да отворят вратите, за да не бави с нищо бягството на Шарни, ако Шарни искаше да бяга, и продължи да чака. Часовете минаваха.
— Ако се е скрил някъде — казваше си Андре, — той не може да излезе, преди да е паднала нощта… Да почакаме нощта!
Нощта дойде. Шарни не се появи отникъде.
През месец август нощта настъпва късно.
Чак към десет часа Андре загуби всяка надежда. Тя наметна един воал на главата си и излезе.
По целия път тя срещаше групи от жени, които кършеха ръце, и от мъже, които викаха: „Отмъщение!“
Тя мина между едните и другите. Мъката на едните и гневът на другите я закриляше. Впрочем тази вечер се бяха настървили на мъже, а не на жени.
Както от едната, така и от другата страна, жените плачеха.
Андре стигна до Карусел. Тя чу обявяването на декретите на Националното събрание.
Кралят и кралицата бяха под закрилата на Националното събрание, това беше всичко, което разбра.
Тя видя да се отдалечават две или три коли, натоварени с мъртъвци, и попита кого отнасят тези погребални коли. Отвърнаха й, че това са трупове, събрани на площада на Карусел и в Кралския двор. Все още само оттам вдигаха труповете.
Андре си каза, че Шарни не би трябвало да е ранен нито на Карусел, нито в Кралския двор, а пред вратата на краля или пред вратата на кралицата.
Тя премина Кралския двор, пресече големия вестибюл и се изкачи по стълбите.
В този момент Питу, който в качеството си на капитан командваше поста в големия вестибюл, я видя, разпозна я и я последва.
160.
Вдовицата
Невъзможно е да се опише опустошението, на което беше подложен Тюйлери. Кръвта се лееше из стаите и се стичаше като водопад по стълбите. Няколко трупа бяха пръснати из апартаментите.
Андре направи онова, което правеха и другите търсещи — взе един факел и тръгна да оглежда труп след труп. И оглеждайки, се запъти към апартаментите на кралицата и краля.
Питу все така я следваше.
Там, както и в другите стаи тя търси напразно. Тогава застана нерешително за миг, не знаейки вече къде да отиде. Питу видя затруднението й и като се приближи до нея, каза:
— Уви! Досещам се какво търси госпожа графинята!
Андре се обърна.
— Дали госпожа графинята няма да има нужда от мен?
— Господин Питу!
— На вашите услуги, госпожо.
— О, да, да! — каза Андре. — Ще имам голяма нужда от вас.
После, като отиде при него и хвана двете му ръце, каза:
— Знаете ли какво е станало с граф Дьо Шарни?
— Не, госпожо — отвърна Питу, — но мога да ви помогна да го потърсите.
— Има един човек — подхвана Андре, — който може със сигурност да ни каже дали е жив или мъртъв и който, жив или мъртъв, го знае къде се намира.
— Кой е това, госпожо графиньо? — попита Питу.
— Кралицата — прошепна Андре.
— Знаете ли къде е кралицата? — каза Питу.
— Мисля, че е в Събранието и имам още една надежда — че господин Дьо Шарни е там с нея.
— О, да, да! — каза Питу, улавяйки се за тази надежда, не толкова заради себе си, колкото заради вдовицата. — Искате ли да дойдете в Събранието?
— Но ако на вратата ми откажат…
— Аз се заемам да ги накарам да ви отворят.
— Елате тогава!
Андре захвърли далеч от себе си факела с риск да подпали паркета и следователно Тюйлери. Но какво я интересуваше Тюйлери при такова дълбоко отчаяние? Толкова дълбоко, че тя нямаше сълзи!
Андре познаваше вътрешността на двореца, защото беше живяла в него. Тя пое по една малка служебна стълба, която водеше до мецанина и от мецанина до големия вестибюл, така че без да минава отново през всички тези окървавени апартаменти, Питу се оказа отново при поста под часовника.
Манике пазеше добре.
— Е, какво — попита той, — какво стана с графинята ти?
— Тя се надява да намери съпруга си в Събранието. Отиваме там.
После добави тихо:
— Понеже може и да намерим графа, но мъртъв, изпрати ми при портата на манастира „Фьойан“ четири добри момчета, на които мога да разчитам, че ще защитят трупа на един аристократ така, сякаш е труп на патриот.
— Добре. Върви с графинята! Ще пратя хората.