Андре чакаше права при вратата на градината, където бяха поставили един часовой. Понеже Питу беше този, който беше поставил часовоя, то той съвсем естествено го пропусна.
Градината на Тюйлери беше осветена от лампионите, които тук-там бяха запалени и в частност по пиедесталите на статуите.
Понеже беше почти толкова топло, колкото и през деня, а нощният ветрец едва раздвижваше листата на дърветата, светлината на лампионите се разливаше почти неподвижна, подобна на огнени копия, и осветяваше надалече не само откритите части на градината, оформени като цветни лехи, но освен това и под дърветата посетите тук и там трупове.
Но сега Андре беше толкова убедена, че само в Събранието ще научи новини за съпруга си, че вървеше, без да се обръща нито наляво, нито надясно. Така стигнаха до сградата на манастира „Фьойан“.
Кралското семейство от един час беше напуснало Събранието и се беше, както видяхме, прибрало у дома, сиреч във временния апартамент, който му беше приготвен.
Трябваше да се преодолеят две препятствия, за да се достигне до кралското семейство — най-напред часовите, които пазеха отвън, после благородниците, които пазеха отвътре.
Като капитан от Националната гвардия и командир на поста в Тюйлери, Питу знаеше паролата и следователно имаше възможността да отведе Андре чак до преддверието на благородниците.
Чак след това Андре трябваше да се наложи, за да я въведат при кралицата.
Известно ви е какво беше разположението на апартамента, заеман от кралското семейство. Ние говорихме за отчаянието на кралицата. Разказахме как влизайки в тази малка стая, тапицирана със зелена хартия, тя се беше хвърлила на леглото, хапейки възглавницата с ридания и сълзи.
Сигурно онази, която губеше един трон, свободата си, а може би и живота си, губеше твърде много, за да се търси сметка за отчаянието й, и нека изобщо не търсим нищо повече, освен това голямо падение, каква по-голяма мъка би могла да предизвика сълзи на очите й и ридания в гърдите й!
От чувство на уважение, което тази върховна мъка внушава, бяха оставили кралицата в първите мигове сама.
Кралицата чу, че вратата на стаята й, която водеше към стаята на краля, се отваря и се затваря, но изобщо не се обърна. Тя чу доближаващи се до леглото й стъпки и остана с глава, заровена във възглавницата.
Но изведнъж подскочи, сякаш змия я бе ухапала в сърцето. Един твърде познат глас бе произнесъл една-единствена дума: „Госпожо!“
— Андре! — извика Мария-Антоанета, надигайки се на лакът. — Какво искате от мен?
— Искам от вас, госпожо, онова, което Бог е поискал от Каин, когато го попитал: „Каине, какво си сторил с брата си?“
— С тази разлика — каза кралицата, — че Каин е убил брат си, докато аз… О! Аз бих дала не само живота си, но дори да бих имала и още десет живота, за да спася неговия!
Андре се олюля. Студена пот изби по челото й. Зъбите й затракаха.
— Значи е убит? — попита тя, правейки върховно усилие.
Кралицата погледна Андре.
— Да не би да мислите, че оплаквам короната си? — каза тя.
После продължи, показвайки окървавените си крака:
— Да не мислите, че ако тази кръв беше моя, аз нямаше да си измия краката?
Андре побледня до мъртвешки цвят.
— Значи знаете къде е тялото му? — попита тя.
— Нека ми позволят да изляза и аз ще ви отведа — отвърна кралицата.
— Ще ви чакам на стълбите, госпожо — каза Андре.
И излезе. Питу я чакаше на вратата.
— Господин Питу — каза Андре, — една от моите приятелки ще ме отведе там, където е тялото на господин Дьо Шарни. Това е една от дамите на кралицата — ще може ли да ме придружи?
— Вие знаете, че ако излезе — отвърна Питу, — то ще е при условие да я върна обратно там, откъдето е излязла, нали?
— Ще я доведете — каза Андре.
— Така е добре.
После, като се обърна към часовоя, Питу каза:
— Другарю, една от придворните на кралицата ще излезе, за да дойде с нас да потърсим тялото на един храбър офицер, чиято вдовица е госпожата. Отговарям с тялото и главата си за тази жена.
— Това е достатъчно, капитане — отвърна часовоят.
В същото време вратата на преддверието се отвори и се появи закритото с воал лице на кралицата.
На слизане по стълбите, кралицата вървеше първа. Андре и Питу я следваха.
След едно двайсет и седем часово заседание Събранието най-накрая беше опразнило залата. Тази огромна зала, в която за двайсет и седем часа се бяха струпали толкова шум и събития, беше няма, празна и тъмна като гробница.
— Светлина! — каза кралицата.
Питу взе угаснал факел, запали го от един фенер и го подаде на кралицата, която тръгна отново. Минавайки покрай входната врата, Мария-Антоанета я посочи с факела си.