— Ето вратата, при която беше убит — каза тя.
Андре не отговори. Тя можеше да бъде взета за някое привидение, следващо тази, която го е призовала. Като стигнаха до коридора, кралицата наведе факела към паркета.
— Ето кръвта му — каза тя.
Андре остана безмълвна. Кралицата тръгна право към нещо като кабинет, разположен срещу ложата на „Логограф“, отвори вратата на този кабинет и като освети вътрешността му с факела, каза:
— Ето тялото му!
Все така безмълвна, Андре влезе в кабинета, седна на земята и с усилие постави главата на Оливие в скута си.
— Благодаря, госпожо — каза тя, — това беше всичко, което исках от вас.
— Но аз — каза кралицата — искам да ви помоля за друго нещо.
— Кажете.
— Ще ми простите ли?
Настъпи миг мълчание, сякаш Андре се колебаеше.
— Да — отвърна тя най-накрая, — защото утре ще бъда при него!
Кралицата извади от пазвата си една златна ножица, която беше скрила така, както се крие кинжал, за да я използва като оръжие срещу себе си в случай на крайна опасност.
— Тогава… — каза тя почти умолително, подавайки ножицата на Андре.
Андре взе ножицата, отряза една къдрица от главата на мъртвия, после върна ножицата, заедно с косата на кралицата.
Кралицата улови ръката на Андре и я целуна.
Андре нададе вик и издърпа ръката си, сякаш устните на Мария-Антоанета бяха от нажежено желязо.
— Ах! — прошепна кралицата, хвърляйки последен поглед към трупа. — Кой би могъл да каже коя от нас двете го обичаше повече?…
— О, мой многообичани Оливие! — прошепна Андре. — Надявам се, че поне сега знаеш, че аз съм тази, която те обича повече!
Кралицата вече беше поела по пътя към стаята си, оставяйки Андре с трупа на съпруга й, над който като приятелски поглед се спускаше през зарешетения прозорец един лунен лъч.
Без да знае коя е тя, Питу отведе обратно Мария-Антоанета и я видя да се прибира в стаята си. После, освободен от отговорността си пред часовоя, той излезе на терасата, за да види дали четиримата души, които бе поискал от Дезире Манике, са там.
Четиримата мъже чакаха.
— Елате! — каза им Питу.
Те влязоха.
Светейки си с факела, който бе поел от ръцете на кралицата, Питу ги отведе до кабинета, където Андре, все така седнала, гледаше на светлината на онзи приятелски лъч бледото, но все така красиво лице на съпруга си.
Светлината на факела накара графинята да вдигне очи.
— Какво искате? — попита тя Питу и хората му, сякаш се страхуваше, че тези непознати са дошли да й отнемат многообичния мъртвец.
— Госпожо — отвърна Питу, — идваме да вземем тялото на господин Дьо Шарни, за да го отнесем на улица „Кок-Ерон“.
— Заклевате ли се, че е така? — попита Андре.
Питу протегна ръка над трупа с достойнство, на което никой не би сметнал, че е способен.
— Заклевам се, госпожо! — каза той.
— Тогава — подхвана Андре — ви поднасям благодарностите си и ще моля Бога до последния си миг да ви спести, на вас и на близките ви, мъките, с които ме обсипа…
Четиримата мъже хванаха трупа, положиха го на пушките си, а Питу с гола шпага застана начело на мрачното шествие.
Андре вървеше отстрани, държейки в ръката си студената и вече вцепенена ръка на графа.
Като стигнаха на улица „Кок-Ерон“, оставиха тялото на леглото на Андре.
Тогава, като се обърна към четиримата мъже, графиня Дьо Шарни им каза:
— Приемете благословията на една жена, която утре ще моли Бога там горе за вас.
После се обърна към Питу:
— Господин Питу — каза тя, — дължа ви повече, отколкото бих могла да ви върна. Бих ли могла да разчитам на още една последна услуга?
— Заповядайте, госпожо — каза Питу.
— Направете така, че утре в осем часа сутринта господин доктор Жилбер да бъде тук.
Питу се поклони и излезе.
На излизане той обърна глава и видя как Андре коленичи пред леглото като пред олтар.
В момента, когато излизаше през уличната врата, часовникът на църквата „Сен Йосташ“ удари три часа.
161.
Онова, което Андре искаше от Жилбер
На другия ден, точно в осем часа Жилбер потропа на вратата на малката къща на улица „Кок-Ерон“.
След искането, което Питу му отправи от името на Андре, Жилбер, учуден, го беше накарал да му разкаже за събитията от вечерта с всички подробности. После дълго бе размишлявал.
После, когато излизаше сутринта, бе повикал Питу, беше го помолил да отиде да потърси Себастиен при абат Берардие и да го доведе на улица „Кок-Ерон“.
Стигнал там, Питу чакаше на вратата излизането на Жилбер.