Жилбер се поклони.
— Ние, аз и кралицата, не я обичахме тази жена! Кралицата може би по-малко от мен. Тъй като тази кралица, Австрийката, просветена от Мария-Терезия в онази велика европейска политика, според която Австрия ще бъде център, виждаше във възкачването на господин Д’Егийон падането на своя приятел господин Дьо Шоазьол. Както казах, и ние не я обичахме и при все това трябва да бъда справедлив към нея. Тя действаше съобразно личните ми желания и, по съвест бих казал, съобразно общото благо. Тя беше ловка комедиантка и прекрасно играеше ролята си! Изненада Луи XV с една фамилиарна дързост, подигравайки му се, го направи мъж, като го накара да повярва, че е бил…
Изведнъж кралят спря, сякаш се упрекваше за непредпазливостта да говори така за дядо си пред един външен човек. Но като хвърли поглед към честното и открито лице на Жилбер, той видя, че на този човек, който умееше така добре да разбира всичко, можеше всичко да се каже.
Жилбер отгатна какво става в ума на краля и без нетърпение, без дори да задава въпроси, открил напълно погледа си за изпитателния поглед на Луи XVI, чакаше.
— Това, което ви казвам, господине — подхвана Луи XVI с известно благородство в жеста и в лицето, което не му бе привично, — може би не трябва да ви го казвам, тъй като това са мои интимни мисли, а един крал не бива да оставя да вижда в дъното на сърцето му някой друг, освен тези, в чието сърце може да чете. Ще ми отвърнете ли със същото, господин Жилбер? И ако кралят на Франция ви казва винаги това, което мисли, ще му казвате ли винаги и вие това, което мислите?
— Сир — отвърна Жилбер, — кълна се, че ако Ваше Величество ми окаже тази чест, аз ще върна услугата. Лекарят се занимава с тялото, както свещеникът с душата. Но ням и непроницаем за другите, бих погледнал като на престъпление на това, да не кажа истината на краля, когато той я поиска от мен.
— Значи, господин Жилбер, никога няма да се разбърборите?
— Сир, ако ми кажете, че до четвърт час по ваша заповед ще бъда умъртвен, не бих и помислял, че имам правото да избягам, ако не добавите към думите си „Бягайте!“.
— Добре правите, че ми казвате това, господин Жилбер. Дори сред най-добрите си приятели, дори пред самата кралица често си приказвам тихичко. С вас мога да мисля на висок глас!
И продължи:
— Е, добре! Тази жена, която знаеше, че не може да разчита за нищо на Луи XV, освен на кралските прищевки, не го оставяше изобщо, за да може да обърне в своя полза и най-малката от тези прищевки. Тя го следваше на съвета и се навеждаше над фотьойла му. Пред канцлера, пред тези важни личности и стари магистрати, тя лягаше в краката му, глезейки се като маймуна, бърборейки като папагал, ограбвайки кралството му денем и нощем. Но и това изобщо не беше достатъчно и чудноватата тайна съветничка може би само щеше да си загуби времето, ако към неразбираемите й думи, господин Дьо Ришельо не бе имал идеята да добави един предмет, който да онагледи урока, повтарян от нея. Под предлог, че пажът, който се вижда на картината, се нарича Бари, той купил тази картина за нея, сякаш картината била фамилна. Това меланхолично лице, което предчувства 30 януари 1649 година, окачено в будоара на онази лека жена, е слушало безочливите й изблици на смях, виждало е похотливите й забавления. Ето за какво е служел: смеейки се, тя е хващала главата на Луи XV и е казвала, сочейки му портрета: „Виж там, Францийо, ето един крал, на когото прерязали врата, защото бил слаб за парламента си. Оправи се със своя!“. Луи XV уволни парламента и умря спокойно на трона. Тогава ние изгонихме тази жена, към която може би е трябвало да бъдем по-снизходителни. Картината остана на таваните на Версай и никога дори не съм се сетил да питам какво е станало с нея… Сега, как ли е станало така, че я намирам тук? Кой е разпоредил да бъде донесена? Защо ме следва, или по-скоро ме преследва тя?
И след като поклати тъжно глава, Луи XV каза:
— Докторе, не се ли крие зад това някакво предопределение?
— Предопределение, ако портретът нищо не ви казва, сир. Но ако ви говори нещо, това е провидение.
— Как бихте искали подобен портрет да не говори нищо на един крал в моето положение, докторе?
— След като разреши да му казвам истината, Ваше Величество ще ми разреши ли и да питам?
Луи XVI сякаш се поколеба за миг.
— Питайте, докторе — каза той.
— Какво говори на Ваше Величество този портрет, сир?
— Казва ми, че Чарлз I е загубил главата си, защото е разпалил война сред народа си, а Джейкъб II — трона, защото е изоставил своя.